— Още една, сър Джак? — сухо попита Петибоун. — Мислех, че сте си взел поука от миналата нощ.
— Лягай си — нетърпеливо произнесе Джак дрезгаво. — Сам ще се оправя.
— Както желаете — каза Петибоун с многострадален глас.
— Лека нощ сър. Внимавайте по стълбите, не изглеждате много стабилен.
— Лека нощ Петибоун — рязко каза Джак.
Виктория зарови глава в рамото му и се изкиска:
— Какъв ужасен старец. Щом се оженим, ще трябва да напусне.
Джак заглуши думите й с целувка, докато прескачаше по две стъпала наведнъж. Той бе толкова възбуден и стегнат — усещаше копчетата на панталона си почти разкопчани. Може би, помисли си той разсеяно, да бъде женен за Виктория, щеше да се окаже не чак толкова тежко. Имаше недостатъци, но и компенсации за тях.
Обзет изцяло от непреодолимото си желание, той забрави, че в стаята му има гостенка. Нахлу поривисто и се отправи към леглото, жаден да се слее с Виктория и да доведе и двамата до умопомрачаващ екстаз. Няколкото догарящи дървета в камината излъчваха твърде бледа светлина, за да осветят слабата фигура, сгушена в леглото.
Гласове събудиха Мойра, когато вратата на стаята широко се отвори. Тя се претърколи в другия край на леглото само миг, преди тежестта на нечие тяло да се стовари до нейното. Чу женски глас и мъжки стон в отговор, преди да дойде на себе си и да запищи.
Джак изруга и стреснато се изправи. Опияненият му мозък със закъснение си припомни, че бе отстъпил стаята си на Мойра. Виктория бе твърде зашеметена, за да помръдне дори. Джак запали с трепереща ръка свещите в свещника, поставен на нощното шкафче до леглото. Виктория ужасена се взираше в Мойра, напълно пренебрегнала отчаяното възклицание на Джак.
— Коя сте вие? — попита с висок писклив глас, от който и мъртвец би се стреснал. — Какво правите в леглото на Джак?
Мойра придърпа завивките до брадичката си и се отдръпна от Виктория, която не можеше да се успокои. Нямаше представа коя е, но не беше трудно да се досети за причината, поради която Джак бе довел тази жена в дома си — истински женкар.
— По дяволите — изрече Джак, като прокара пръсти през разрешената си коса. — Напълно забравих за Мойра.
— Очевидно — гласът на Виктория бе пропит със злоба. — Би трябвало да знаеш какво правиш, Джак. Или имаше намерение да бъдеш и с двете тази нощ?
— Лейди Мойра е под мое покровителство — каза Джак, като използва историята, която бяха съчинили със Спенс. — Тя е дъщеря на далечен мой роднина по бащина линия. Претърпя инцидент по пътя от Ирландия и аз забравих, че я доведох тук.
— Лейди Мойра, това е лейди Виктория Грийн. Ще остане тук за сезона — продължи да обяснява Джак.
— За пръв път чувам за твоето протеже. Да не би лейди Мойра да си търси съпруг? — попита Виктория, като високомерно я изгледа. — Вие сте ирландка. — В устата и това прозвуча като обида.
Мойра отвори уста да отговори, но Джак я изпревари.
— Лейди Мойра наистина е ирландка. Баща й е барон, който предпочита провинцията пред живота в града. Може да се каже, че Мойра наистина си търси съпруг — позволи си да допълни.
— Познавам почти всички подходящи кандидати този сезон. Ще се погрижа да бъдете въведена в обществото им — каза Виктория.
— Ще минат поне няколко седмици, преди да заздравее ръката на Мойра и тя да може да се появи пред обществото — отвърна Джак. — Но не му е времето, нито мястото да си бъбрим тук и сега. Хайде ела, Виктория. Мойра трябва да спи.
Джак издърпа Виктория вън от стаята, бесен от нелепата ситуация, създадена по негова вина. Не трябваше да допуска алкохолът да му замъти главата. Пиянството му вече го бе вкарало в беда предишната нощ и това трябваше да му послужи за урок. Докато теглеше Виктория към вратата, се закле да избягва всякакъв алкохол за в бъдеще. Ако лейди Амелия можеше да чуе клетвата му, сигурно би се усмихнала.
— Къде ме водиш? — попита Виктория, докато Джак я побутваше към една празна стая.
— В този дом спалнята не е само една.
Виктория заби пети в килима.
— Вече нямам настроение — ъгълчетата на устните й се изкривиха надолу в знак на неудоволствие. — Твоето малко протеже ме изненада. Какъв инцидент е претърпяла? Лицето й е все още подпухнало и изранено.
— С карета — кратко обясни Джак. — Да не се отказваш, Виктория? Това не е в твой стил.
— Недоволна съм от теб. Дори не съм сигурна, че ти вярвам. Протеже, хайде де. Ти си първокласен мошеник, Джаксън Грейстоук Бог знае защо се хващам на глупостите ти. Заведи ме вкъщи.
Джак небрежно елегантно вдигна рамене.