Выбрать главу

Мойра затвори очи, но илюминациите продължиха да проблясват пред очите й, заслепявайки сетивата за всичко друго освен сладкото мъчително усещане, породено от устните и ръцете на Джак

— Пресвета Дево! — извика тя, като усещаше как кожата й настръхва в отговор на опитните целувки на Джак Какво правеше този негодник с нея? Дали искаше същото, което и Роджър Мейхю? Дали имаше намерение да я отведе в леглото си на мястото на лейди Виктория? Тя се опита да го отблъсне, но усети болка в счупената си ръка и извика от истинска болка.

Джак веднага се отдръпна. Лицето му бе изопнато от изумление. Какво правеше той, по дяволите? Ирландската госпожица го бе омагьосала Той дори не си спомняше някога да е губил контрол над себе си, както сега. Няма значение каква е, слугиня или уличница, той не трябваше да се отнася така с нея, след като бе поел отговорност за състоянието, в което се намира. Сладкото изкусително обещание на целувките й го бе заслепило за задълженията му към нея. Един мъчителен миг измина, докато отчаяно усещаше желанието си да махне дрехите от примамливото тяло и да я обладае.

— Съжалявам, Мойра. Нараних ли те? Не трябваше да ме изкушаваш. Свикнал съм да вземам това, което жените ми предлагат.

Мойра избухна гневно:

— Да съм ви изкушила! Нищо подобно! Не съм ви предлагала нищо — не само бе ядосана от това, че Джак й се бе натрапил по този начин, но то й достави удоволствие, и това я караше да мрази и себе. Тя му бе позволила да стигне твърде далеч. Никой досега не бе докосвал тялото й по този начин. Мойра знаеше за чувствата, които изпитват мъжете и жените, тъй като живееше в дома на брат си и жена му, но досега никога не бе обхващана от страст.

Джак я оглеждаше настойчиво, мълчалив и замислен.

— Да не ме мислиш за вчерашен? На теб ти харесваше, докато, без да искам, не докоснах наранената ти ръка.

— Вие се възползвахте от мен — изфуча Мойра. — Аз нямам опит с мъжете.

Извитите вежди на Джак се вдигнаха скептично.

— Щом казваш. Няма да оспорвам. Дойдох да се извиня, че така нахълтах в стаята ти, а не да те съблазнявам. Целувката не значеше нищо. Забрави станалото. Спокойни сънища. Виктория си тръгна, никой няма да те безпокои повече тази нощ

Мойра проследи с поглед Джак, докато той стремително напусна стаята. Топлината в стомаха й се поохлади, когато той си тръгна, но не изчезна напълно. Според преценката й Черния Джак Грейстоук напълно заслужаваше репутацията си на пройдоха и женкар. Ако има поне малко мозък в главата си, трябва да напусне къщата веднага, щом има сили за това, и да бяга далеч оттук с цената на живота си. За съжаление имаше неща, далеч по-опасни от самия Джак Грейстоук.

Като се вземе предвид всичко случило се, Джак Грейстоук представляваше най-малкото зло. Тя усещаше, че ще може да отклони опитите му за сближаване, а той наистина й предлагаше възможност да избегне жестоката съдба. Ако се омъжи за богат благородник, много от проблемите й ще бъдат разрешени.

Джак се хвърли на леглото, без да си направи труда да се съблече. Не проумяваше какво се случи с него в спалнята на Мойра. Дали възбудата от Виктория бе толкова силна, че никоя жена не можеше да бъде сигурна в негово присъствие? Не му бе присъщо да се нахвърля на беззащитни жени — дори и такива със съмнителна репутация. Можеше да ги има, когато пожелае. Повечето от познатите му бяха благоразположени към Джак Грейстоук. Държа се като истински глупак. И това няма да се повтори.

Като удари възглавницата от досада, той се обърна настрани и затвори очи. Бе спал твърде малко през изминалите няколко дни, а бе изправен пред сложна задача. Трябваше да превърне Мойра О’Туул в дама и да я ожени за този, който предложи най-висока цена. Въздъхна уморено и опита да мисли за всичко друго, но не и за широко отворените златисти очи на Мойра, розовите пъпки на гърдите й и гладката бяла кожа — нелека задача за мъж, който все още е болезнено възбуден.

Ярка светлина проблесна над затворените очи на Джак и го накара да се огледа примигвайки. Вдигна ръка, за да ги закрие, като се надяваше светлината да изчезне. Тя обаче засвети още по-ярко. Джак изруга и помисли, че Петибоун е влязъл и е запалил някоя лампа или е разпалил камината. Обзе го любопитство и бавно отвори очи. Това, което видя, го накара да съжали за стореното.