Духът на лейди Амелия кръжеше около леглото, тя клатеше глава и изглеждаше доста доволна от себе си.
— Какво, по дяволите, става пък сега? — изръмжа Джак — Изпрати ме за зелен хайвер в отвратителна нощ и виж какво се получи! Странна госпожица спи в леглото ми, а аз дори не съм там с нея.
Изглежда, гневният изблик на Джак не направи никакво впечатление на лейди Амелия. Всъщност, ако може да се каже, че духовете се усмихват, тя правеше точно това.
— Няма начин да ме накараш да изляза и тази нощ милейди — недоволно заяви Джак. — Твърде малко спя напоследък благодарение на теб.
Лейди Амелия поклати глава, сякаш да успокои Джак, че няма нужда да напуска леглото си тази нощ.
— Би ли ми казала защо си тук сега? — попита учтиво Джак. — Какво искаш от мен? Не можеш ли да отговориш? Казах ти — дяволът вече е заявил желанието да притежава душата ми. Няма изкупление за мен. Остави ме да вървя по пътя си необезпокояван.
Лейди Амелия се доближи. Бе толкова близо, че Джак можеше да усети топлината на ореола й. Леко се стегна, когато тя се наведе към него, не знаеше какво да очаква. Почувства топлина до ухото си и долови шипящ звук, толкова слаб, че си помисли, че си въобразява.
— Тя ще те спаси.
— Какво? Какво каза? За кого говориш?
Ако дойде отговор, то той се загуби в далечната стена на стаята. Светлината избледня и лейди Амелия изчезна. Джак изстена и затвори очи. И веднага заспа. Когато се събуди на следващата сутрин, си припомни думите на лейди Амелия и се запита какво ли означават. Натрапчивият призрак бързо започваше да се превръща в дяволска досада.
Мойра се събуди късно. След като така грубо прекъснаха съня й предишната нощ, тя най-накрая заспа точно преди зазоряване.
— Будна ли сте, мис? — въпросът прозвуча след тихо почукване на вратата.
Когато позна гласа, Мойра се усмихна.
— Будна съм, мистър Петибоун. Влезте.
Той внесе поднос с димящ чай и апетитни кифлички.
— Гладна ли сте, мис? По-късно ще ви донеса нещо по-питателно.
— Вие ли готвите, мистър Петибоун? — запита Мойра достолепно изправения стар прислужник.
— Да, наистина готвя, мис. Една жена идва два пъти в седмицата да почисти и изпере, а аз върша всичко необходимо през останалото време.
— Вие сте съкровище. Надявам се, че сър Джак ви цени. Може би когато ръката ми оздравее, ще мога да ви помагам.
Лицето на Петибоун засия и дълбоките линии по него се изгладиха.
— О, не, мис, сър Джак няма да позволи. — Той се изчерви и отвърна глава. Чудеше се как ли ще реагира Мойра, когато чуе това, което Джак бе споделил с него за плановете им да я представи в обществото като благородна дама.
Мойра продължи оживено, без да подозира какви мисли се въртят в главата му.
— Бих искала да стана днес. Ръката ми е много по-добре.
— Сър Джак ще ви каже кога можете да напуснете леглото.
— Моля, кажете на сър Джак, че искам да говоря с него — помоли Мойра.
— Разбира се, мис, веднага щом се върне. Той отиде до младия лорд Фенуик.
Джак седеше срещу Спенс на масата за закуска. Никой от семейството не бе станал още, а и той все още щеше да си е в леглото, ако Джак не бе похлопал на вратата в този безбожно ранен час — девет сутринта.
— Какво мога да направя за теб? — попита, като широко се прозяваше. — Говори се, че ти и лейди Виктория сте напуснали заедно Уайтс снощи. Аз пристигнах малко след като сте тръгнали. Вече предложи ли й ръката си?
— Забрави Виктория, Спенс. Не затова съм тук.
— Защо, по дяволите, тогава, и то в този ранен час? Да нямаш проблеми с ирландското девойче?
— Де да беше толкова просто — Джак промърмори, спомнил си целувката, която почти доведе до нещо повече и как го бе разтърсило това. — Моят проблем е, че нямам пари. Нямах намерение да стане така, но Виктория срещна Мойра миналата нощ, и аз трябваше да представя девойчето като мое протеже. За да спазя всички правила и да избегна грозни клюки по мой адрес, трябва да наема камериерка, която да се грижи за нея. В противен случай трудно ще намерим подходящи, желаещи за ръката й, мъже. Тя няма богатство, което да я закриля.
— Изцяло одобрявам идеята, но съм затруднен и с нетърпение чакам да получа парите си от следващото тримесечие. Не искам родителите ми да разберат, че съм проиграл всичко. Няма да имам достъп до собственото си състояние още две години.
— Дяволска работа, какво стечение на обстоятелствата, нито един от нас не може да си позволи да плати цената на една камериерка. Вчера спечелих няколкостотин лири, но ги дадох всичките на Петибоун да изплати някои от най-неотложните дългове.
— Имам идея — разпалено заяви Спенс. — Има толкова много камериерки в тази къща, майка ми дори не може да следи кои са и какво правят. Ще отида до кухнята, ще избера някоя и ще ти я заема за няколко месеца. Никой няма да пострада, и тя ще продължи да бъде в списъка на домакинството на Фенуик