Когато отвори външната врата и пристъпи навън, дъждът го връхлетя с порой ледени иглички. Като наведе глава срещу фучащия вятър, Джак решително закрачи към навеса Впрегна красивата двойка сиви коне, спечелени на карти, в поолющената си карета, единственото му средство за придвижване. Почти всичко, което притежаваше, бе или спечелено, или загубено на карти. Обеднялата му фамилия бе в роднински връзки с младия граф Ейлсбъри по линия на майка му. Те не му бяха оставили нищо освен титлата баронет, куп неизплатени дългове и порутена каменна сграда в сърцето на Лондон. Разположена на площад „Хановър“, къщата бе притежание на семейството му повече от двеста години. Нейната поддръжка изискваше много средства и изпразваше джобовете му.
Единственият изход бе да се ожени за богата наследница и той сериозно се бе замислил да сложи край на ергенския си живот. Възнамеряваше скоро да предложи брак на лейди Виктория Грийн, богата вдовица, с която от известно време активно флиртуваше. Изобщо не ставаше дума за брак по любов. Черния Джак Грейстоук бе твърде голям негодник, за да предложи любов за цял живот на някоя жена.
Джак запали страничните фенери, скочи на капрата, пое юздите и подкара жребците, които с неохота преминаха портала. Пороят го заливаше безмилостно и той сгуши глава в яката си, като ругаеше лейди Амелия. Нямаше ни най-малка представа защо призракът го бе принудил да напусне уюта на дома в такава нощ Жадуваше за глътка силно бренди или нещо също толкова подкрепително.
В клуба бе примамливо топло. Джак подаде пелерината си на портиера и влезе в ярко осветеното помещение. Посрещна го лорд Спенсър Фенуик, наследник на херцогство и негов добър приятел.
— Джак, стари приятелю, мислех, че отдавна си си тръгнал. Какво те накара да излезеш отново в това отвратително време? Да не би да очакваш обрат в играта на карти? Да потърсим ли място на някоя маса?
— Ако има някакъв обрат, то ще е към по-лошо — оплака се Джак, замислен над неочакваната поява на лейди Амелия. — Отчаяно се нуждая от едно питие, Спенс, приятелю — каза той и обгърна с ръка повдигнатите с подплънки рамене на приятеля си.
По пътя към бюфета Джак бе наобиколен от кокетно усмихващи се девици, жадни за вниманието му. Висок, мъжествен и елегантен като дебнещ тигър, Черния Джак бе чисто изкушение за жените от всички възрасти. Вълниста тъмна коса обграждаше смело мъжествено лице. Устните му бяха плътни и чувствени и загатваха за гореща кръв. Но това, което истински предизвикваше интереса на жените, бяха наглите му сиви очи. Щом Черния Джак погледнеше пламенно жена, тя бе обречена. Проблемът бе, че не виждаше причина да отправя страстния си, безумно възбуждащ, поглед, към нито една.
— Пий — подкани го Спенс, когато най-сетне питиетата се появиха в ръцете им. Джак нямаше нужда от покана. Искаше да удави лика на привидението в алкохола. Сигурно е бил луд, за да съживи образа на семейния призрак, за който отдавна бе забравил.
Часове по-късно и Спенс, и Джак, потънали в алкохолни изпарения, едва се движеха. Спенс намери капчица разум и предложи да си тръгват, а Джак се съгласи. Нищо добро нямаше да се случи тази нощ реши, все още сърдит на лейди Амелия че го подмами да излезе в тази противна нощ Какво ли е имала предвид? Най-вероятно някоя лудория — сякаш се нуждаеше от още щуротии в живота си. Той бе ненадминат в сътворяването на подобни неща без чужда помощ.
— Много мъдро, от твоя страна да вземеш каретата — проплачи Спенс, като излезе олюлявайки се с омекнали крака, и съзря екипажа на Джак. — Аз самият дойдох пеша. Ще ме откараш ли? Това шибано време не е за пешеходци.
Джак също лъкатушно се запъти към каретата.
— Качвай се, приятелю. За мен е удоволствие.
— По дяволите, страшно се изкушавам да повървя все пак — възнегодува Спенс, забелязал олюляванията на Джак.
— Пиян или трезвен, мога да се справя с юздите не по-зле от всеки друг — похвали се Джак като пое поводите.
Спенс едва се бе настанил до приятеля си, когато той шибна конете и каляската потегли по хлъзгавия път, като силно се килна назад. Спенс загуби ума и дума.
— По дяволите, да не се опитваш да ни убиеш?
Джак гръмко се изсмя. Леденостудените струи дъжд поотрезвиха разгорещената му от алкохола кръв. Той осъзна, че с безразсъдството си заплашва не само своя живот, но и този на приятеля си. Опита се да овладее сивите коне, които, усетили свободата, бяха във вихъра си. Той почти бе успял да обуздае устрема им, когато усети как каретата се разтърси.