— Баща ми притежаваше малка ферма. Мама нямаше родители. Тя е била отгледана от монахини, след като майка й е починала при раждането й. Баба ми е била дъщеря на собственик на странноприемница. Мама никога не узнала името на баща си. Винаги е страдала, че е незаконно дете, но татко много я обичаше и никога не е поставял под съмнение решението й да ни възпита далеч по-добре, отколкото го изисква нашето положение в обществото.
— Странно — размишляваше Джак — Защо е нужно образование на дъщерята на един фермер? Ти нямаш причини да се наречеш дама. Има неща, които не искаш да ми кажеш, Мойра. Например защо беше на улицата късно през нощта по време на вилнееща буря? Любовникът ти ли те изостави? Проститутка ли си?
Мойра непохватно стана, като поддържаше наранената си ръка. Крехката й фигура се стегна от гняв и ярост и златистите й очи заискриха с опасен блясък:
— Вие, сър, не сте никакъв джентълмен! За да бъдем точни — може и да не съм дама по произход, но не съм проститутка!
Джак я изимитира, като повдигна ъгълчетата на устните си:
— Ако бъдем точни — повтори той — аз не съм джентълмен.
— Дължите ми извинение, сър.
— Седни, Мойра. Ще се извиня, когато чуя обяснението ти. — Господи, тя бе прекрасна в яда си. С пълни устни и тръпнещи гърди, тя излъчваше неустоим сексапил, който го привличаше и очароваше. Той завиждаше на любовника й, ако имаше такъв.
— Не ви дължа никакво обяснение — настоя Мойра, твърде разстроена, за да седне отново. — Щом ще споделяме опасенията и тревогите си, трябва да ви кажа, че не ви вярвам. Вашият грандиозен план за моето бъдеще е подозрителен. Защо ще ви е грижа какво ще се случи с мен? Моите проблеми не са ваша работа.
Джак измъкна дългото си тяло от стола.
— Аз ги приемам като моя. Чувствам се отговорен за теб. По-скоро съм склонен да ти намеря съпруг, отколкото да позволя присъствието ти да наруши плановете ми за женитба. Видях реакцията на лейди Виктория при вида ти. Няма да е никак добре да имам красива жена под моя опека, когато доведа годеницата си тук
— Ще се справя и сама.
— Не се съмнявам. Искам да чуя истината, Мойра. Какво правеше на улицата, когато каретата ми те блъсна?
Мойра извърна глава. Не желаеше да разкрива истината, защото се страхуваше, че ще се озове в Нюгейт. За голямо нейно съжаление осъзна, че наистина се нуждае от покровителството на Джак. Понеже той, изглежда, повярва на предишните й лъжи, тя реши да измисли още една.
— Много добре. Имах среща с… любовника си. Казах му, че съм уволнена, защото младият син на господарите ме ухажва, близо до истината. Помолих го да се ожени за мен, но той се ядоса, защото нямах вече никакви доходи. Изостави ме. Тичах след него да го моля да размисли пак, когато каретата ви ме блъсна.
Ето. Каза го. Сега се надяваше, че той ще престане да настоява за обяснения.
— Така си и помислих — каза Джак с едва доловимо разочарование. Той се бе надявал — е, трябваше да е по-реален в преценките си. Красива жена като Мойра не може да няма любовници. Замисли се дали нарочно не е подмамила сина на работодателите си. — Изборът ти на любовници е под всякаква критика.
Мойра не отговори.
— Няма значение — вдигна рамене Джак. — Не е нужно да споменавам, че ако аз бях твой любовник, щях да бъда далеч по-внимателен с теб.
Той хвана брадичката й и повдигна лицето й към себе си, за да я погледне в очите.
— Забрави миналото. Мисли за бъдещето. Ти си достатъчно умна, за да убедиш всеки мъж, че си невинна девойка. Почти успя да ме заблудиш — усмихна се, но очите му останаха сериозни.
В златистите очи на Мойра проблесна стаена болка, докато се взираше в неговите очи. Тя не заслужаваше упреците му, но точно това получаваше. Мъж с красотата и чара на Джак би могъл да има всяка жена, която пожелае. Защо трябва да вярва на обясненията за интереса му към нея? Джак смяташе, че трябва да поеме отговорност за нея, нищо повече.
— Какво мислиш, Мойра? — провлачено попита Джак, когато съзря как очите й потъмняха. — Може би се питаш дали съм по-добър от последния ти любовник? — ръката му пусна брадичката й, спря се на рамото и продължи към гърдите й. Осъзнаваше, че върви по опасна пътека, но не можеше да спре. Мойра може да е опитна жена, но излъчваше сладка невинност, която го провокираше. Сладка невинност и чисто изкушение — експлозивна комбинация!
Мойра затаи дъх, почувствала горещата следа, която оставяше погледът, пропълзял по тялото й след ръката му. Гърдите й лумнаха от тази горещина и от интимната ласка. Дълбоко в нея пламна искра, която се разгаряше все по-силно под въздействие на докосването му. Тя усети как връхчетата на гърдите й се стягат в дланта му и се отдръпна уплашено: