— Престанете!
Джак въздъхна със съжаление и отдръпна ръката си.
— Права си. Колкото и да ми се иска да продължа, страхувам се, че още не си готова. Освен това, не искам да се обвързвам емоционално. Поне докато не ти намерим съпруг. След като успешно сключиш брак, ще можем да се насладим по-пълно на взаимното ни привличане.
— Вие мислите, че няма да бъда вярна на съпруга си? — възмути се Мойра.
— Какво мисля аз, е без значение.
— Вие не ме привличате. Вие сте разюздан развратник и нехранимайко. Не виждам какво мога да харесам във вас.
— Така ли? — лениво провлачи той.
Джак не можеше да пренебрегне предизвикателството. Протегна ръка към нея и я привлече. Целува я дълго и страстно, като прокара език през полуотворените й устни и я потопи в грешна самозабрава. Излъчваше дъх на подправки, горещ и вкусен. Преди да осъзнае какво прави, тя отвърна на целувката му.
Джак се наслаждаваше на целувката прекалено. Отдръпна се с усилие. Беше цяло чудо, че Мойра отвърна на целувката му и го възпламени извън всякакъв контрол. Гледаше като омагьосан пулсирането на бялата й шия и едва се сдържаше да не впие устни в нея.
— Не исках това да се случи — гласът му беше странно пресипнал и той шумно се изкашля, за да го прочисти. — Мисля, че достатъчно говорихме днес. Ти си уморена. Трябва да почиваш, за да възстановиш силите си. Ще имаш нужда от тях, когато те въведа в обществото. Предричам ти моментален успех. Ще бъдеш сензация. Ще те омъжим за нула време. Утре ще обсъдим важните събития на деня и ще говорим за литература. Една жена трябва да знае къде да спре, преди да стресне с интелигентността си възможния избраник
Мойра се обърна и избяга. Дълго след това се бореше за въздух и трудно възстанови равномерното си дишане. Осъзна се чак в стаята си, където магнетичният чар на Джак не можеше да я достигне. Джак Грейстоук бе твърде напорист, твърде смел и красив. Тя не му подхождаше.
Следващите няколко дни Джак и лорд Фенуик поставиха Мойра на изпитание и я подложиха на кръстосан огън. Тя бе информирана за новините на деня. Научи се как да сервира чай. Усвои основните правила на етикета и начина на общуване в средите на аристокрацията. За радост на Джак, тя можеше да говори добре по много от темите и бързо схващаше същността на нещата, които й бяха непознати.
През това време наеха моден шивач, който трябваше да подготви пълен комплект тоалети. След седмица пристигнаха две всекидневни рокли, а три се очакваше да станат готови, преди Мойра да се появи в обществото. Дневните й рокли бяха по-хубави от всички, които бе имала досега, и тя се чудеше откъде Джак е намерил пари, за да плати за тях. Надяваше се да не е взел от лейди Виктория.
За огромно нейно облекчение двамата рядко оставаха насаме. Ако не Спенсър Фенуик, то Петибоун или Джили винаги бяха наоколо. Две седмици след като бе пристигнала в Грейстоук, Джак обяви, че е готова за уроците по танци. Когато Мойра пристигна в приемната за първия си урок, учудена видя Петибоун седнал зад клавесина, а килимът бе навит на руло.
Първият урок бе пълен провал. Мойра изобщо не можа да се концентрира върху стъпките, защото я смущаваше близостта на Джак — могъщите му ръце я обгръщаха и топлината на тялото му я изгаряше. Дори когато танцът ги отдалечаваше един от друг, тя продължаваше да усеща горещина там, където бе я държал. Когато й показваше стъпките на валса, Мойра така се обърка, че Джак вдигна отчаяно ръце.
— Какво става с теб? Грациозно създание като теб би трябвало лесно да схване.
— Не й се карай — намеси се Спенс. — Справя се по-добре, отколкото има право да очаква всеки от нас. Тя е провинциално момиче, не аристократка.
Джак се вгледа в Мойра и видя много повече от едно провинциално момиче. Красотата й бе направо ослепителна, интелигентността й можеше да се мери с неговата. Мойра го озадачаваше. Беше съвсем различна от представата му за бедна фермерска дъщеря. Беше убеден, че може да премери сили с която и да е чистокръвна аристократка. Тя е енигма, реши Джак, и завидя на предишните й любовници.
Сърцето на Мойра продължи да бие учестено и гръмко като там-там в ушите й, докато Джак я гледаше втренчено. Какво ли си мисли, зачуди се тя. Не беше ли достатъчно забавна? Мисълта, че я подготвя за друг мъж, я караше да се чувства странно и некомфортно.
— Може ли да продължим утре? — каза Мойра, потресена от собствените си мисли. — Получих достатъчно уроци за един ден.