— Разбира се — съгласи се Джак. — Ще ти е по-лесно да танцуваш, когато махнат гипса от ръката ти.
Той я проследи с поглед, и отново остана смаян от красотата й. Хрумна му, че трябва да е благодарен на лейди Амелия за срещата с нея. Тази малка шега го забавляваше невероятно. Двете хиляди лири на Спенс вече почти бяха в джоба му.
— Изглеждаш увлечен по Мойра — каза той, внимателно наблюдавайки приятеля си. — Внимавай, Джак. Дамата има характер.
Наложи се да откъсне мислите си от Мойра и да се съсредоточи върху думите му. Усмихна се развеселен:
— Не се тревожи, Спенс. За мен Мойра означава две хиляди лири, точно колкото ми дължиш, когато тя си намери богат съпруг. И ще го направи, виждаш добре. С наша помощ и красотата си, как би могла да не успее?
— Опасявам се, че си прав — Спенс въздъхна със съжаление. — Надявах се да спечеля сивите коне. Ще изглеждат страхотно впрегнати в нашата карета. Но тя още не е сгодена, приятелю. И ако не внимаваш, може теб да оплете в мрежите си.
Странно неспокоен от тази забележка, Джак се изсмя нервно:
— Трябва да се оженя по сметка, а не за малка ирландска пеперуда, която е имала твърде много мъже за моя вкус.
— Сигурен ли си? Каза ли ти, че е имала любовници? Изглежда толкова невинна.
— На това разчитам. Не искам бъдещите кандидати да се съмняват в невинността й. Призна, че е имала любовна среща онази нощ, когато я блъснах с каретата.
Разочарованието на Спенс бе очевидно.
— Е, добре. Дотук с илюзиите. Представях си хиляди варианти, включително как спасяваме невинна девица.
— Ти си мечтател, Спенс — в гласа на Джак прозвуча странна нотка, която накара приятеля му с носталгия да си спомни за стария Джак. — И двамата още от началото знаехме каква е Мойра и решихме да се включим в играта. Правим това за забавление, помниш, нали, и за да се освободя от нежелана отговорност. В края на краищата моята карета я нарани.
Трябваше да знае, че Джак не би позволил жена да обсеби мислите му, размишляваше Спенс по повод думите му за Мойра. И все пак му се струваше, че между тях има нещо, което убягваше от погледа. Въздухът сякаш вибрираше около тях, когато бяха заедно. Спенс почти усещаше напрежението. С всяка минута историята ставаше все по-интересна и с нетърпение чакаше развръзката.
— Сигурен ли си, че не те привлича? — полюбопитства.
— Аз съм мъж, Спенс. Този отговор задоволява ли те? Кой мъж не би бил привлечен от нея? Но нямам намерение да си губя ума.
Изглежда, отговорът бе удовлетворителен.
— Кога мислиш, че ще е готова за представяне в обществото?
— Когато махнат гипса от ръката й, ще е достатъчно добре обучена и готова за среща с добрия тон. Мисля, че балът в Грисуолд е най-подходящ за въвеждането й. Получих покана едва вчера.
— Предложи ли вече на лейди Виктория?
Джак неловко смени позата си. Спомни си безбройните оправдания, които съчиняваше пред Виктория напоследък, за да обясни липсата на внимание от негова страна. Тя никак не бе доволна, особено когато не отиде при нея след Уиткомб. Всъщност Джак правеше всичко възможно, за да избегне срещите.
— Не още. Но скоро. Планирам сватба през пролетта.
— Покани ме на церемонията — каза Спенс. — Е, трябва да тръгвам. Ще се видим ли утре в Уайтс?
— Може би — небрежно отвърна Джак. Не искаше да признае на Спенс, че комарът вече не го привличаше като преди. Нито безпаметното пиене. Лейди Амелия бе обърнала наопаки живота му, и дано е доволна.
Две седмици по-късно свалиха гипса от ръката на Мойра. Тя я раздвижи и се усмихна, когато установи, че не я боли.
— Като нова — сияещ обяви докторът. — Не се препоръчва да се вдигат тежести за известно време, макар че се съмнявам сър Джак да допусне подобно нещо. Разбрах, че сте негова повереница.
По тона на лекаря Мойра усети — той не вярва на съчинената от тях история.
— Да, ние сме далечни роднини.
— Разбира се — не особено убеден отговори докторът. — Е, млада госпожице — пожелавам ви късмет. Надявам се, повече да нямате нужда от услугите ми.
— Доста е бъбрив, нали? — отбеляза Джили, след като докторът си тръгна. — Опитваше се да намекне за нещо непристойно. Защо? Сър Джак според мен се държи като истински джентълмен.
— Благодаря ти, Джили, но мисля, че не ме познаваш много добре. Малко хора биха ме нарекли джентълмен.
Очите на Мойра се разшириха, когато видя Джак, изпълнил рамката на вратата. Изглеждаше възхитително — в тесни прилепнали панталони и черно сако, което стоеше като излято на атлетичната му фигура и широките рамене. Внушителното му присъствие бе направо опасно — само видът му бе достатъчен кръвта да кипне във вените й. Той прекоси стаята и спря пред Мойра.