— Ти палиш огън в душата ми — призна дрезгаво Джак. — Мисълта, да те любя, ме влудява. Когато съм с теб, не мога да мисля за нищо друго. Ти си загадка, Мойра О’Туул, очарователна и мистериозна. — Той обхвана с пръсти медальона, окачен на златна верижка на врата й. Не можеше да си обясни, а се питаше не за първи път, защо тя толкова много държи на него. — Откъде имаш този медальон? Може би ти го е дал някой от любовниците ти?
— Няма нищо загадъчно в мен, сър. И ако искате да знаете, медальонът е принадлежал на баба ми, след това на майка ми. Сега принадлежи на мен.
— Какво ще правим с привличането между нас? — нежно попита Джак, забравил за медальона, и се наведе да целуне пулсиращата веничка на врата й. Светът се завъртя отново около Мойра. — Да се държим делово и неутрално, е твърде трудно за негодник като мен.
— Така е най-добре — тя се отдръпна.
— За Бога, Мойра, и преди си имала любовници. Какво значение има, дали ще имаш още един?
Бузите й порозовяха. Заслужаваше си го, след като излъга Джак за несъществуващия любовник
— А лейди Виктория? Не мисля, че тя лесно прощава. Нито е жена, която би споделила любовника си с други.
Той избухна в смях.
— Ти със сигурност не вярваш, че ще бъда верен съпруг на Виктория, след като се оженим. Защо, според теб ме наричат Черния Джак? Не съм светец, Мойра. Дори и лейди Амелия вече не може да ми помогне.
Тя го погледна озадачено.
— Искаш да кажеш семейният призрак? Тази, чийто портрет видях в хола?
— По дяволите лейди Амелия. Да поговорим за теб. Искам те, Мойра, а аз винаги получавам това, което искам.
— Досега — рязко изрече Мойра. Съжаляваше жената, която щеше да се омъжи за Джак Грейстоук Той бе прекалено красив, прекалено арогантен и твърде самоуверен. Не го познаваше достатъчно, за да може да му се довери.
— Искаш да отречеш чувствата ми? Чувствата ни? Мога да усетя кога една жена желае да бъде отведена в леглото. Целувките ти ми подсказват, че изпитваш същата страст като мен и споделяш желанието ми да изживеем докрай нашето взаимно привличане.
Златистите зеници на Мойра заблестяха от гняв.
— Вие сте арогантен, самозабравил се долен тип, сър Джак. Бих могла веднага да се откажа от маскарада, замислен от вас и лорд Фенуик, и то без никакво съжаление.
Джак вдигна вежди.
— Би могла? И къде ще отидеш? Нямаш пари, доколкото знам. Няма вероятност да си намериш работа. По собственото ти признание, любовникът ти не иска да има нищо общо с теб. Ти имаш нужда от мен, Мойра. Бих казал, че двамата имаме нужда един от друг — очите му се усмихваха, ъгълчето на устните му иронично потрепваше и той изглеждаше много самоуверен. Мойра изпита желание да го удари и така да изтрие самодоволната усмивка от лицето му.
— Няма как да знаете от какво имам нужда — отбеляза Мойра. — Запазете страстта си за вашата годеница и любовниците си. Не ме интересува. Обещахте ми богат съпруг, и това искам.
Думите на Мойра прозвучаха практично, но бяха продиктувани от отчаянието й. В последното писмо от брат й се загатваше за задънената улица, в която се намира, и колкото по-скоро бе в състояние да го подпомогне финансово, толкова по-добре.
Светлината в очите на Джак угасна и той се отдръпна от нея.
— Нека бъде по твоему, Мойра. Никога не съм насилвал жена, било то и проститутка…
Той не довърши изречението си, но Мойра разбра, че има предвид нея. Какво друго би могъл да си помисли, след като го накара да я приеме за лека жена, която кръстосва улиците, а не невинна девственица?
— Ще ти намерим богат съпруг, и ти ще поемеш живота си с леко сърце. — Да представим жена с твоите… хм… дадености за дама, ще бъде безкрайно забавно и изгодно, при изгледите за придобивка на две хиляди лири, помисли Джак, но не го изрече на глас. — В събота вечер има един бал. Това е най-подходящият момент да те въведа в обществото. А сега, ако ме извиниш, ще се отбия при лейди Виктория днес следобед. Това е възможно най-удобният момент да й направя предложение. До пролетта и двамата ще се сдобием с подходящите брачни партньори. Приятен ден. Днес няма да вечерям с теб. Вероятно лейди Виктория ще реши да отбележи по подобаващ начин нашия годеж