— Приятен ден, сър — хладно отговори Мойра, съвсем наясно какво тържество ще предложи лейди Виктория на изключително мъжествения си годеник. Не осъзнаваше защо мисълта за интимността на Джак и Виктория я караше да се чувства физически зле.
Джак затръшна вратата с овладян гняв. Не искаше от Мойра нищо, което не е предлагала на други. Знаеше, че привличането между тях криеше заплаха за бъдещите му планове с Виктория, но не можеше да възпре чувствата си. Сякаш стремително вървеше към някаква непонятна развръзка, воден от невидима ръка. Проклет да е, ако позволи това да попречи на плановете му! Отнасяше се за неговия собствен живот и, дявол да го вземе, той го живее така, както желае. Беше доволен от съдбата си, докато почти не прегази тази ирландска госпожичка, отхвърлена от любовника си. Да се забавлява и да си осигури богата съпруга, бяха единствените цели в живота му. Нямаше търпение да намери нищо неподозиращ мъж, на когото да прехвърли прелестите на жената със съмнителна репутация, която бе приютил в дома си. И по възможност най-скоро.
— О-хо, милейди, изглеждате като принцеса — въздъхна Джили с копнеж. — Сър Джак ще остане наистина доволен. Обзалагам се, че тази вечер ще засенчите всички красавици на бала. Ще се сдобиете със съпруг за нула време.
Мойра се взираше като омагьосана в стенното огледало, невярваща на очите си, без да може да проумее, че гледа собственото си отражение. Бяха донесли балната рокля едва този следобед. Сребристата материя проблясваше с виолетови оттенъци, нежно обхванала гърдите й, изящно подчертаваше талията й и се спускаше в царствени дипли. Деколтето изкусително следваше извивката на гърдите й, без да ги открива прекалено, а дългите ръкави довършваха елегантния силует.
Джили грижливо бе вдигнала и подредила лъскавите й къдрици високо на главата й, и те примамливо трептяха и очертаваха деликатните черти на лицето й. Ако Мойра не гледаше собственото си отражение в огледалото, би се заклела, че подобна трансформация е невъзможна И все пак — опровержението бе пред очите й.
— Ласкаеш ме, Джили — прояви скромност Мойра. — Донеси ми наметалото. Не бива да караме сър Джак да чака.
Джак ставаше все по-нетърпелив. Крачеше неспокойно напред-назад и през две секунди поглеждаше нагоре по стълбите. Беше нервен като майка, която за пръв път ще представи дъщеря си пред обществото. Толкова много зависеше от това, как аристокрацията ще възприеме Мойра. Той се нуждаеше от двете хиляди лири на Спенс, за да подготви женитбата си с лейди Виктория, а Мойра имаше нужда от богат съпруг, който да го освободи от отговорността му за нея.
Предложението му за женитба мина без всякакви засечки до момента, когато Виктория постави едно условие. Тя отказа да се омъжи за него, докато неговото протеже не намери съпруг и не създаде свой дом. По дяволите! Ако скоро не се сдобие с достатъчно финанси да ремонтира Грейстоук старата сграда ще се сгромоляса над главата му. За облекчение на Джак майката на Виктория ненадейно бе пристигнала и това бе повод да се извини елегантно и да си тръгне, вместо да измисля извинения за нежеланието си да остане и да прекара с нея нощта, както би станало, ако е сама. Собственото му нежелание го озадачаваше. До неотдавна той с удоволствие прекарваше нощите си с Виктория и изобщо не ги считаше за задължение.
Празните му джобове би трябвало да го карат да бъде по-ентусиазиран в усилията си да предразположи Виктория. Включително и с това, да намери съпруг на Мойра От друга страна представата за Мойра в прегръдките на друг мъж го караше да се чувства некомфортно. Предполагаше, че това чувство ще отшуми, когато и двамата успеят да си осигурят сигурността на брака.
Джак спря в подножието на стълбите и погледна нагоре. Онемя от гледката пред очите си. Окъпана в мекия сребърен блясък на роклята си, ефирна като ангелско видение, Мойра сякаш не стъпваше по стълбите. Сякаш нозете й не докосваха стъпалата под нея, а невидими криле я носеха надолу към него, където той стоеше замрял в очакване. Джак не осъзна, че е затаил дъх и изведнъж шумно издиша. Когато Мойра слезе долу, той галантно й предложи ръката си и я отведе до фоайето, където се отдалечи малко от нея и я огледа критично.
Парещият му поглед обходи лицето й, слезе надолу по раменете й и възбуждащо пропълзя по гърдите й, смел и преценяващ. Цялото същество на Мойра бе изпълнено с очакване — времето течеше непоносимо бавно.
— Одобрявате ли, сър?
Дали одобрява? Не просто одобряваше — той бе прехласнат. Дори и в най-смелите си видения не си бе представял, че жалкото създание, което бе отвел в дома си преди месец ще се превърне в достолепната дама пред него. Стомахът му се свиваше и той с усилие на волята си налагаше да се успокои, като си повтаряше, че не може да си позволи да бъде увлечен по тази изкусителка без пукнат грош, която най-вероятно бе и лека жена. А и Мойра не можеше да си позволи беден съпруг, ако искаше да облекчи тежкото положение на роднините си. Бяха си лика-прилика, с горчивина помисли той. Той — разгулен негодник, готов да продаде чувствата си на висока цена, а тя — жена със странен вкус по отношение на любовниците си.