Очите на Мойра гневно проблеснаха:
— Знам, че имате лошо мнение за мен, но това е отвратително. Това не е ли лейди Виктория? Приближава към нас с такъв вид, сякаш е готова да ме убие. По-добре се дръжте мило с нея, иначе рискувате да загубите богатството и.
Сивите очи на Джак се вледениха и проблеснаха с опасен метален блясък.
— Там, откъдето идва тя, е пълно с богати наследници.
— Предполагам, че винаги има жени, които жадуват за вниманието на Черния Джак. Винаги ли така лесно покоряваш жените?
Той я погледна с обезоръжаваща и смущаваща усмивка:
— Винаги, но това в момента няма значение. Просто исках да те предупредя какво представляват Ренфрю и Харингтън.
— Скъпи, закъсняваме за вечеря — каза Виктория, устремена към тях. — Не виждаш ли, че откъсваш Мойра от обожателите й? Не се ли радваш на забележителния й успех?
— Опиянен съм от радост — изрече Джак и усмихнат обърна искрящия си влудяващ поглед към Виктория, като моментално постигна желания ефект, и тя почти се стопи в ръцете му.
Света Дево, помисли Мойра и се обърна отвратена. Този мъж няма ли гордост? Готов е на всякакви думи и дела, само и само да постигне своето. Но коя бе тя, да го съди, след като не е по-добра от него. Тя също иска да се омъжи без любов за мъж, който е достатъчно богат. Нуждата, да опази името си неопетнено и да помогне на брат си, бяха много по-важни от нейното щастие.
Ренфрю и Харингтън отново застанаха от двете й страни и тримата се отправиха към масата. По време на безкрайната вечеря тя усещаше горещия поглед на Джак върху себе си, докато оживено разговаряше с двамата си кавалери. Той седеше срещу нея и ясно изразяваше негодуванието си, като кашляше шумно, когато някой от двамата мъже се навеждаше твърде ниско над нея или тя флиртуваше твърде оживено. После те отново се оттеглиха в балната зала, за да продължат с танците. Лорд Мериуедър приближи към нея с намерение да я покани за следващия танц, но стигна едновременно с Джак, който я хвана за ръка и я отдръпна от младия мъж.
Съжалявам, Мериуедър, този танц е мой — оркестърът засвири страстен скандален валс и без да промълви нито дума, Джак обърна Мойра към себе си и я отведе на дансинга Притисна я недискретно близо до себе си и телата им последваха ритъма в унисон.
— Какво мислиш, че правиш? — тросна се Мойра.
— Внимавай с Мериуедър. Без капчица срам гледа дълбоко в деколтето ти. Лесно е да се отгатне какви са желанията му.
— Това е просто танц, Джак. Държиш се така, сякаш наистина съм твоето протеже.
Джак се сепна и осъзна истината в думите й. Какво, по дяволите, иска самият той? Държеше се като ревнив глупак, без да има никакъв повод за това. Нещата се развиваха точно както бяха планирали със Спенс, но незнайно защо, никак не му беше забавно. Единственото нещо, което го задържаше да не грабне Мойра и да я отведе далеч от тази тълпа, бяха двете хиляди лири, които щеше да спечели, когато тя си намери съпруг. Странното бе, че Джак не можеше да бъде изкушен нито от титла, нито от пари. Парите идваха и си отиваха в зависимост от късмета в играта. Загубите му го принудиха да осъзнае, че може да загуби Грейстоук, и затова трябва да сключи брак по сметка.
— Напълно си права, Мойра. Нямам право да… — той се поколеба — да те съдя. Нямам право да решавам съдбата ти, дори не сме любовници — той я погледна гневно. — И то не поради липса на желание. — Джак почти каза ревнувам вместо съдя, но разумът му надделя. — Би трябвало да те поздравя. Днес се представи изключително добре. Никой няма и най-малкото подозрение, че не си това, за което се оказваш.
— А каква съм аз, Джак? — попита Мойра, като се вглеждаше в лицето му.
Джак я погледна присмехулно.
— Дама, разбира се.
Мойра се изчерви и отвърна поглед. Съжали, че попита.
— Спенс разпространява слуха, че баща ти е ирландски барон, далечен мой роднина по бащина линия — весело продължи Джак — Разказва на всички, че той те е поверил на мен със заръката да те въведа в обществото.
Танцът свърши и той я отведе от дансинга. Мойра бе обсадена от тълпа обожатели и той се отдалечи от нея, за да потърси Виктория, която бълваше огън и жулел, бясна, че я е изоставил за толкова дълго време. Два часа по-късно Мойра бе капнала от умора и всеки миг можеше да рухне от изтощение, но точно в този момент Джак се появи с пелерината й.
— Време е да тръгваме, Мойра. Пожелай лека нощ на обожателите си.
Надигна се недоволен глъч около нея, но Мойра решително отклони увещанията, като остави след себе си тълпа разочаровани контета.
— Благодаря, че ме спаси — каза, щом се настаниха в каретата — Изтощена съм. Сигурно вече зазорява Задълженията ми като камериерка бяха далеч по-лесни от това, да стоя на показ цяла нощ.