— За Бога, какво беше това? Спри, ударихме нещо! — Спенс се наведе надолу с опасност за живота си и се взря в тъмнината, докато Джак се бореше с галопиращите коне. С огромно усилие той успя да спре каляската и тя със скриптене закова на място.
Замаян от алкохола, видя малката купчинка встрани, но не се замисли за нея, докато Спенс не извика. Наистина ли удари нещо? Или някого? Да не дава Господ! Като скочи от капрата, внезапно изтрезнял, той трескаво започна да обикаля разкаляната уличка. Търсеше тяло. Надяваше се да не е истина.
Нощта бе непрогледна. Светлината на фенерите на каретата бе мъждива и той се спъна в тялото на жената, преди да я види.
— По дяволите!
— Какво има? — извика Спенс, все още на капрата. — Откри ли нещо?
— Не нещо, а някого — отговори Джак, като коленичи и опипа тялото. Опитваше се да разбере дали има наранявания и при този оглед ръцете му попаднаха на две меки хълмчета топла женска плът. Той се дръпна като опарен.
— За Бога, това е жена.
Спенс изникна до рамото му мъртво блед, взрян в тялото в канавката.
— Мъртва ли е?
Джак отново постави ръце върху гръдния кош на жената. Слабото, но ритмично биене на сърцето й показа, че тя е все още жива.
— Слава Богу, диша.
— Какво ли е правила навън в нощ като тази? — разсъждаваше Спенс гласно.
— Вършела си е работата — отговори му Джак. — Само уличница би излязла в такова време. Какво ще правим с нея?
— Можем да я оставим тук — предложи Спенс несигурно.
— В никакъв случай — отговори Джак, като мъжествено реши да поеме отговорност за случилото се и за нараняванията на жената.
— Какво предлагаш?
— Можеш да я заведеш във Фенуик Хол, Спенс, и да й осигуриш лекарска помощ — предложи Джак обнадежден.
— Да не си полудял? Старите жив ще ме одерат, ако заведа уличница в дома им. Един ден ще наследя титлата, за Бога!
— Трябва да съм благодарен, че не съм толкова високопоставена личност — провлачено изрече Джак с безразличие, което с много усилия си бе наложил да демонстрира в подобни случаи.
Спенс се изчерви, благодарен за тъмнината, скриваща избилата руменина.
— Не исках да кажа това, старче. Но ти не наследяваш никаква титла. Нямаш родители, да ти казват какво да правиш. Не даваш пукната пара за мнението на околните. Ти си свободен като птица, Джак. Ти си прочутият Черния Джак. Да отведеш една уличница в къщата си, няма да накара никого да повдигне вежди, и скандалът ще е минимален.
— Правилно — леко раздразнен каза Джак. Репутацията му вече бе обречена, какво значеше още едно петно по нея? — Проклета да си, лейди Амелия — промърмори почти беззвучно. — Ако това е идеята ти за шега, хуморът ти никак не ми се нрави.
Спенс го погледна подозрително.
— Коя е лейди Амелия?
— Какво? Не осъзнах, че съм говорил на глас. Лейди Амелия е семейният призрак. Май съм ти споменавал за нея.
— Какво общо има тя с това? — попита любопитно Спенс.
Точно тогава жената изстена. Започна да трепери като лист, и отново привлече вниманието на мъжете.
— По-добре да я вдигнем от тази ледена настилка — каза Джак, възвръщайки кавалерските си маниери. Никога в живота си не бе карал жена да страда, независимо каква е тя.
— Помогни ми да я кача в каретата. Внимателно — предупреди Спенс, който се олюля несигурно. — Остави, и сам ще се справя.
Той го избута и полека вдигна жената. Беше като перце. Сгушена в могъщата му прегръдка, изглеждаше досущ като дете.
— Влизай вътре — нареди Джак, поставил внимателно жената на седалката, и направи път на Спенс. — Погрижи се да се чувства удобно, докато стигнем Грейстоук Манър.
Джак караше по-предпазливо от всякога. Безотговорното му държание го накара да се чувства виновен. Често го критикуваха за безразсъдните му постъпки, но точно този инцидент подчерта безумния му стремеж към собствената му гибел. Дори лейди Амелия не можеше да го отклони от пътя, по който бе поел.
Каретата премина портала на Грейстоук Манър точно когато небето започваше да просветлява с настъпването на зората. Пороят постепенно се бе превърнал в лек дъждец. Бледоморавите петна на небосклона подсказваха, че времето ще се оправи. Щом каретата спря, Джак скочи от капрата и отвори широко вратата.
— Как е тя?
— Все още в безсъзнание.
— Ще я внеса вътре, а ти иди за лекар. Надявам се, че имаш някакви пари в себе си. В момента съм без пукнат грош. Ако нямаш, все ще измисля нещо. Не ме е грижа колко ще струва, просто доведи лекар.
Джак взе жената на ръце и заудря с крак по вратата. Скоро се появи съсухрен сънен прислужник, облечен в набързо нахлузен халат. Не изглеждаше никак изненадан при вида на младия си господар, който се връщаше призори с жена в безсъзнание на ръце.