— Ако нещата се развият добре, никога няма да ти се налага да работиш за други. Или да зависиш от любовници като този, който те е зарязал.
Мойра виновно се изчерви. Тя осъзнаваше, че с лъжа е обрекла себе си в представите на Джак за една паднала жена. Съжаляваше, че трябваше да стигне до такава отчаяна фантазия. Тя замълча, твърде уморена да се замисля над значението на особения поглед на Джак, който се процеждаше иззад присвитите му очи, с цвят на притаена буря. Вече в стаята си, на сигурно място, си припомни нажежения поглед на Джак и той я обсеби напълно, като я караше да се чувства по начин, който й бе непонятен — нито го желаеше, нито го разбираше.
Мойра бързо се съблече и се пъхна в леглото. Напълно изтощена, заспа веднага. Сънищата я отведоха в миналото — преди нощта, когато срещна Джак Грейстоук, който я откри скупчена в канавката.
6
Домът на лорд Мейхю, шест месеца по-рано
Мойра влезе в стаята на лорд Роджър със свито сърце. Още от деня, когато постъпи на работа в дома на лорд Мейхю, тя трябваше да се брани от сина и наследника на херцога, чието нежелано ухажване я изпълваше с отвращение. Той настоятелно я преследваше и тя бе принудена да го отбягва винаги, когато си беше вкъщи, което за щастие не се случваше често. Беше развратен и напълно покварен — пороците му предизвикваха непоносимо отвращение. Ако Роджър узнаеше, че тя е разбрала за членството му в зловещия клуб Хелфайър, със сигурност животът й щеше да бъде в опасност.
Мойра бързо свали мръсното бельо от леглото на сър Роджър, без да усети присъствието му. Той тихо се бе вмъкнал в стаята и бе затворил вратата след себе си. Едва чутото щракване на ключалката я накара да се обърне рязко и така тя се изправи лице в лице с мъжа, от който вече се страхуваше.
— Аха, Мойра, колко удобно да те открия в спалнята си.
— Лорд Роджър. Мислех, че ви няма. Ще се върна по-късно, когато е удобно да почистя стаята ви.
Той бе висок и слаб с почти призрачен вид, удължени аристократични черти и безцветни очи — и целият му вид говореше за жестоката му природа. Не можеше да се отрече красотата му. Но през целия си живот лорд Мейхю е бил глезен и нищо не му е отказвано. Не понасяше и не толерираше откази. За един богат аристократ задоволяването на всяка негова прищявка бе въпрос на дълг — не, благородна и напълно удовлетворителна цел в живота на околните. И той непрекъснато се възползваше от това положение.
— Не е нужно да си тръгваш. Предлагам да се възползваме от леглото, докато си тук. Доста дълго време чаках да остана насаме с теб. Да те открия сама в спалнята си, е луд късмет.
Мойра уплашено отстъпи назад.
— Аз съм скромно момиче, милорд — тя се опита да го заобиколи, но той застана на пътя й.
— Ти винаги се държиш по-високомерно, отколкото се полага на момиче в твоето положение, Мойра. Би трябвало повече да цениш вниманието, което ти оказвам. Повечето жени на твое място с удоволствие биха задоволили желанията ми. Ще откриеш, че мога да бъда благодарен.
— Аз не съм като всички жени.
Когато отново се опита да мине покрай него, той се изсмя жестоко и я хвана за ръцете, като насила я привлече към себе си.
— Никъде няма да ходиш. Не си нищо повече от една мръсна ирландска кукличка. Знаеш какво искам, и смятам да го получа. Не се прави на невинна пред мен.
— Пуснете ме! — Мойра отчаяно се бореше да се освободи от ръцете му, но въпреки вида си Роджър бе изненадващо силен. Като сграбчи лицето й в ръце, той залепи устни върху нейните, грубо и жадно захапа долната й устна. Мойра усети вкуса на кръв и отчаяно се задърпа, за да се освободи.
Силата й бе нищожна в сравнение с тази на Роджър. Светкавично бързо той се пребори с нея и тя се озова на леглото, приклещена под тялото му. Гадеше й се от тромавите му влажни целувки и лигавия му език Тя усети как ръката му се промъква под роклята й. Той заметна полата нагоре и откри бедрата й. Прекъсна писъка й, като постави ръка на устата й.
— Какво се опитваш да направиш, да вдигнеш на крак цялата къща ли?
Мойра закима.
— Искаш това, Мойра. Ти просто се инатиш. Дълбоко в сърцето си ти си лека жена. Всички жени са кучки.
Внезапно тя притихна и той помисли, че се предава доброволно.
— Така е по-добре — каза с цинична усмивка Роджър. — Знаех, че ще се вразумиш.
Той махна ръка от устата й, за да може да я целуне. Като събра цялата сила, на която бе способна и напълни дробовете си с въздух, Мойра запищя неистово. Вбесен, Роджър я удари с опакото на ръката си и покри устните й с целувка. Болката я зашемети. Роджър се възползва от замайването й, отметна роклята още по нагоре и разтвори краката й. Вече напълно отчаяна, тя захапа силно устните на Роджър. Той изохка изненадано и я удари отново.