Внезапно вратата се отвори и лорд и лейди Мейхю влязоха един след друг в стаята. Лейди Мейхю покри с ръка устата си и щеше да припадне, ако лорд Мейхю не я беше подхванал.
— Какво става тук? — прогърмя гласът на възрастния мъж. Въпреки че вече бе преминал разцвета си, лорд Мейхю все още изглеждаше внушително. Честен, строг и високо морален, той бе пълна противоположност на садистичния си син и бъдещ наследник
Роджър скочи на крака. Не можеше да си позволи да гневи баща си, който от години го заплашваше, че ще го лиши от наследство в полза на по-малкия му брат. На Малкълм можеше да се разчита, а и той притежаваше всички качества, които липсваха на Роджър. Затова трябваше да прикрива жестоката си природа, за да накара родителите си да се успокоят. Ако някога открият, че членува в клуба Хелфайър или разберат за дълговете му — ще настъпи истински ад.
— Тази ирландска уличница си играе с мен още откакто дойде тук — излъга Роджър. — Просто й давах това, което искаше.
Мойра смъкна надолу роклята си и се вдигна на лакти.
— Това не е вярно, милорд. Аз си вършех работата, когато лорд Роджър внезапно ме нападна. Аз съм добро момиче, не искам… — посочи леглото и направи гримаса — това.
— О, Роджър, как можа? — изплака лейди Мейхю. — Защо поне малко не приличаш на баща си? Или на брат си?
— Не мога да повярвам, че си на страната на тази уличница. За Бога, аз съм твой син!
Лорд Джъстин не бе запознат с подробности за разгулния живот на сина си, но бе чул слуховете за пороците му. А и нищо в държанието на Мойра не подсказваше, че тя е една лека жена, която се опитва да прелъсти сина му.
— Не вярвам, че Мойра е виновна — заключи лорд Джъстин. — Предупреждавам те, Роджър, и то най-сериозно. Това никога не бива да се повтори. Разбра ли? В бъдеще не се занимавай с прислугата. Знам, че имаш любовница някъде и ако изпитваш непреодолими нужди, върви при нея. Ако продължиш да се държиш зле с прислугата, може би ще сметна за най-добре да те изхвърля от завещанието си за сметка на брат ти.
Роджър се вцепени. Той разчиташе да наследи богатството и титлата на баща си и никой нямаше да го лиши от полагащото му се.
— Разбрах, татко. Няма да се случи отново — заля го вълна от разкаяние и мислено жестоко се закани на Мойра да я накара да си плати за това, че така го изложи пред родителите му.
Лорд Джъстин кимна с глава, доволен от отговора на Роджър. Очевидно той не познаваше твърде добре сина си.
— Можеш да тръгваш, Мойра. Сигурен съм, че имаш достатъчно работа.
Трепереща, тя стана от леглото и оправи полата си. Когато минаваше покрай Роджър, той изрече тихо, така че само тя да го чуе:
— Не съм свършил още с теб, кучко. Ще те накарам на колене да молиш за моето внимание.
Мойра мъчително преглътна и избяга от стаята.
Няколко дни по-късно разбра дълбочината на злобата в душата на Роджър. Лейди Мейхю събра всички прислужници в приемната дълго след като бяха приключили със задълженията си. Те се появиха кой повече, кой по-малко облечен, в зависимост от това, какъв етап в приготовленията си за сън е бил заварен. Всички се спогледаха в недоумение, когато бяха информирани, че от кутията с бижута на лейди Мейхю е изчезнала ценна огърлица от диаманти и смарагди. Понеже никой не призна кражбата, Роджър предложи да претърсят стаите им. Малко след това ги изпратиха да се приберат и да чакат лорд Роджър и баща му да направят претърсването.
Мойра седеше като на тръни. Не бе много разтревожена, защото знаеше, че не е виновна, но цялата история я накара да се чувства напрегната и неспокойна. Тя си спомни заплахата на лорд Роджър и се страхуваше от отмъщението му.
Скоро пристигнаха той и баща му. Претърсиха оскъдните й вещи и не намериха нищо. После Роджър я погледна нагло и повдигна тънкия сламен матрак на леглото й. Там намери огърлицата все още в кадифения й калъф. Мойра извика изненадано.
— Не може да бъде! Кълна се, че не съм откраднала огърлицата.
Натъжен, лорд Джъстин я погледна и поклати глава.
— Разочарован съм от теб, Мойра. Явно през цялото време съм се заблуждавал по отношение на теб и затова дължа извинение на сина си.
Роджър не каза нищо. Нямаше нужда. Погледна я злорадо и погледът му обясняваше всичко.
— Не знам какво да правя сега при това положение — каза лорд Джъстин. — Не мога да толерирам подобно поведение в дома си. — Най-добре да уведомя властите и да ги оставя те да се разправят с теб, Мойра. Ще останеш в стаята си, докато дойдат.