— Ще пазя на вратата, за да не избяга, татко — предложи Роджър.
— Съмнявам се, че ще тръгне където и да било в нощ като тази — каза лорд Джъстин, — но може би си прав. Ще отнеме доста време на властите, ако въобще успеем да ги вдигнем по това време.
След като баща му си тръгна, Роджър затвори вратата и заключи отвътре.
— Казах ти, че ще те пипна — той злорадо ликуваше.
— Вие сте сложил огърлицата на майка си в моята стая! — обвини го Мойра, изумена от готовността на Роджър да стигне толкова далеч, само и само за да постигне това, което желае.
— Разбира се. Да не би да си се съмнявала? — призна Роджър без никакво съжаление. Той я побутна назад към леглото.
— По гръб, уличнице. Обзалагам се, че не си разтваряла крака пред един бъдещ херцог. Да удовлетвориш желанията ми ще бъде малко разнообразие от обичайните боклуци, които сигурно си приютявала в леглото си.
От гърлото на Мойра се отрони стон, изпълнен с отвращение.
— Не ме докосвайте! Ако го направите, ще пищя, докато не вдигна цялата къща на крака.
— Не бъди такава глупачка — озъби се Роджър. — Ако се държиш добре с мен, ще накарам баща ми да снеме обвиненията.
— Предпочитам да отида в затвора — заяви Мойра, като се претърколи от другата страна на леглото.
Роджър, който бе отвратителен дори и в най-доброто си настроение, направо освирепя.
— Да не се мислиш за твърде добра за мен? Винаги си се надувала повече, отколкото подобава на една прислужница — той се пресегна да я грабне за ръката. — Жените стават само за едно нещо.
Тя се отскубна.
— Ако не ме оставите на мира, ще кажа на баща ви, че сте замесен в пъклените дела на клуба Хелфайър.
Роджър замръзна, от очите му лъхна смъртна заплаха.
— Какво знаеш за този клуб? — в гласа му трепкаха заплашителни нотки, но Мойра бе стигнала твърде далеч и не можеше да спре:
— Зная, че сте член на този покварен пъклен клуб. Чух как с един твой приятел се хвалехте, че сте изхвърлили в Темза едно момиче, след като сте го отвлекли от улицата и сте го използвали в зловещите си ритуали.
Лицето на Роджър се изкриви в отмъстителна гримаса:
— Ти си подслушвала?
Мойра леко вдигна брадичка:
— Просто чистех пред стаята. Вие не знаехте, че съм там. Чух всяка ваша дума. И ще разкажа на всеки, който пожелае да ме изслуша, колко ниско сте паднал. Репутацията ви, която и сега е под въпрос, ще бъде напълно съсипана. Цялото ви семейство ще бъде отхвърлено от обществото, след като веднъж стане ясно на какви пъклени дела сте способен.
— Много жалко, че няма да имаш никакъв шанс да кажеш на когото и да било — каза Роджър, като отново се хвърли към нея. Движението му бе неочаквано и Мойра почти нямаше време да го избегне. С една ръка запуши устата й, а с другата притисна двете й ръце. — Да не мислиш, че ще те освободя сега, когато разбрах колко много знаеш за мен? Баща ми със сигурност ще ме лиши от наследство. Ти сама предреши съдбата си — той я задърпа към вратата. — Ще кажа на баща си, че съм се съжалил над теб и съм те пуснал да си отидеш. Той ще се ядоса и въпреки това ще подаде жалба до съда, но никой няма да може да те открие.
Страхът превърна очите на Мойра в искрящо злато. Тя съжали, че е предизвикала Роджър. Защо му каза? Защото той я принуди да го направи, сама отговори на въпроса си. Тя разбра, че информацията крие много опасности, и от момента, в който дочу разговора, не бе обелила нито дума пред никого. В каква каша успя да се забърка. Да си беше държала езика зад зъбите. Трябваше да знае, че да заплашва Роджър, е глупаво и опасно.
Той грабна пелерината й от окачал ката, наметна я върху главата й и я измъкна от стаята. В коридора нямаше никой, поведе я по задните стълби надолу към кухнята. По това време на нощта всички си бяха легнали и никой не ги срещна.
Мойра не можеше да се пребори с Роджър, който бе наистина твърде жилав. Повлече я навън в проливния дъжд и я хвърли в каретата. Движеше се плътно зад нея. Изкрещя на кочияша, който сънливо се препъваше, измъкнат от топлото си легло над гаража.
— Заминавате ли, милорд? — сънливо попита мъжът. — Нощта е ужасна.
— Впрегни конете — заповяда отривисто Роджър. — Отивам в имението Дашууд.
Мъжът тръгна да изпълнява заповедта на Роджър, и тогава зърна Мойра, която се мяташе в каретата.
— Какво не е наред, сър?
— Нищо, Стайлс. Нищо не си видял, разбираш ли? Ако искаш да запазиш хляба си, няма да говориш за това.
Кочияшът не беше глупак Имаше топло местенце с уютно легло и едно-две скътани пенита, за да плаща от време на време за вниманието на някоя уличница. Той бе карал лорд Роджър неведнъж до Дашууд и му бе известно, че там във варовиковите пещери се вършат злокобни неща. Но животът му беше мил и не споделяше с никого какво знае. Освен това лорд Роджър му се отплащаше за верността. Ако лорд Роджър искаше инцидентът да се забрави, ще го забрави, макар че не можеше да се отърси от жалост към бедното ирландско девойче, отвлечено, за да стане жертва на незаконни деяния.