— Да, милорд, както желаете. Идвам, само ми дайте минутка да се облека.
— Помогнете! — изкрещя Мойра, когато ръката на лорд Роджър освободи устата и.
— Той няма да ти помогне — изръмжа Роджър, обръщайки се към нея. — Хайде, викай, никой няма да чуе гласа ти в тоя дъжд.
— Къде ще ме водите?
— Тъй като показа колко много знаеш за клуба Хелфайър, реших да те заведа на церемония тази вечер, за да можеш сама да видиш какво става по време на нашите ритуали — той нагло се изсмя. — Ще бъдеш нашата жертвена девица, независимо дали си девствена, или не. Останалите ще са очаровани, макар че надали ще познаеш някого от тях. Обличаме дълги монашески роби с качулки, които скриват лицата ни.
— Не искам да имам нищо общо с греховете ви! — извика Мойра. — Пуснете ме. На никого няма да кажа какво съм чула. Просто ще изчезна. Ще се върна в Ирландия.
— Твърде късно е — каза Роджър, докато каретата изгромоля надолу по пътя. — Успокой се и се наслади на разходката с карета. Може дори да ти хареса това, което ще ти се случи тази нощ, макар да се съмнявам. Ще бъдеш на разположение на всички членове на клуба, или поне на всеки, който те пожелае. Бъди сигурна, че аз пръв от желаещите ще се възползвам от „услугите“ ти.
Мойра затвори очи и потрепера. Дали утре щяха да открият изтерзаното й тяло на дъното на Темза? — зачуди се тя.
— Знам един бордей, който силно ще бъде заинтригуван да ме освободи от присъствието ти след церемонията тази нощ. Кълна се, че няма да видиш повече светлината на деня, заключат ли те там веднъж.
Мойра плътно се загърна с пелерината, обзета от вътрешен хлад, и се отдръпна в най-отдалеченото кътче на каретата. Нощта бе мрачна и студена във вилнеещата буря, но не можеше да се сравни със студа в душата й. Тя бе готова по-скоро да умре, отколкото да се остави да бъде унизена и обезчестена от лорд Роджър и зловещите му приятели. Мойра винаги бе гледала на себе си като на жена с въображение, и да се превърне в жертва, никак не й харесваше. Тя трескаво и отчаяно прехвърляше наум всички възможни начини за бягство.
Когато Роджър се облегна и отпусна глава назад в препускащата карета, отмести поглед към дръжката на вратата, която бе толкова близо, и едновременно с това — безнадеждно далеч. Ако се хвърли изненадващо покрай Роджър, дали би могла да отвори вратата и да скочи навън, преди той да реагира и да я спре? Вероятно щеше леко да се нарани, но ако късметът бе на нейна страна, щеше да се съвземе и да изчезне в нощта, докато Роджър дойде на себе си от изненада.
Щастието се усмихна на Мойра на един завой, когато каретата се люшна настрани и отхвърли лорда, който загуби равновесие. За част от секундата тя направи необходимото. Хвърли се край коленете му, натисна дръжката и изскочи от каретата. Строполи се на земята шумно и изкрещя от болка, когато главата й силно удари паважа. Претърколи се през глава в мръсотията и калта и спря в канавката край пътя. Зашеметена, лежеше неподвижно като мъртва. Всяко мускулче и кост пулсираха от болка, едва поемаше дъх. Невъзможно й бе да помръдне дори, а главата й бучеше непоносимо.
Каретата с тропот спря няколко ярда надолу по улицата. Роджър се появи на вратата още преди да спре напълно. Няколко секунди по-късно към него се присъедини и кочияшът. Двамата заедно тичешком приближиха мястото, където лежеше Мойра.
— Мъртва ли е, милорд? — страхливо попита Стайлс, взрян в мъртвешки бледото лице.
— Виж дали диша — нареди Роджър, твърде изтънчен, за да си позволи да докосне безжизнената купчина в краката си, просната в калната канавка.
Стайлс коленичи и постави ухото си на гърдите на Мойра.
— Не чувам удари на сърцето, милорд.
— По дяволите. Да се махаме оттук, преди да се е появил някой. Баща ми ще изпадне в умопомрачение, ако свържат името ми със смъртта й. Закарай ме до имението на Ренфрю. Имам нужда от мангизи, за да замина за Франция, а той има дългове към мен. Ще се върна, когато всичко отшуми. Ще измисля някаква убедителна история, а ти ще я разкажеш на баща ми. Ако ти е мил животът, забрави всичко, което се случи тази вечер.
Стайлс пребледня:
— Можете да ми имате доверие, милорд. Дума няма да обеля.
Мойра предпазливо издиша, когато чу как Роджър се качи в каретата. Тя бе сдържала дъха си, за да го накара да помисли, че е мъртва. Бог й бе свидетел, наистина се чувстваше така. Когато се опита да стане, тялото й отказа да се подчини и тя продължи да лежи неподвижно под пронизващия дъжд. Реши, че сигурно ще замръзне на този студ, преди да се появи някой. Като събра всичките си сили, тя опита да се изправи на ръце. Умопомрачаваща пронизваща болка проряза тялото й. Изпищя и загуби съзнание.