Настоящето
Мойра все още пищеше, когато се събуди от ужасяващия сън. Сигурно щеше да умре там, ако Джак не я беше открил. Тя му дължеше живота си и наистина съжаляваше, че не може да му се довери и да му каже, че не той е виновен за нараняванията й.
Внезапно вратата на спалнята се отвори и високата мускулеста фигура на Джак се очерта в сивеещата бледност на отиващата си нощ Той бе нахлузил само панталона си, без да успее да го закопчее в бързината, за да се хвърли в двубой с драконите, нападнали Мойра.
— Какво има? Лошо ли ти е?
Мойра седна в леглото, притиснала чаршафите към гърдите си.
— Няма нищо.
Джак прекоси стаята и се приближи, като междувременно спря да запали свещ.
— Нещо не е наред. Ти пищеше. Чух ясно как писъкът ти ехти чак до гостната. Погледни се, бузите ти са мокри. Да не си плакала? Бледа си като призрак — той замислено присви очи. — Не ми казвай само, че лейди Амелия е идвала при теб. Мислех, че се появява само пред членове на семейството.
— Лейди Амелия? — тя внезапно разбра за какво става дума. — Призракът? Не, нищо подобно. Не осъзнах, че съм извикала в съня си. Сигурно съм сънувала кошмар — добави, нямаше никакво желание да разкаже в подробности съня, който я бе върнал назад.
Джак приседна на леглото й и взе ръката й в своята.
— Искаш ли да ми разкажеш какво има?
— Не мога — Мойра поклати глава.
— Нямаш ли ми доверие? — той нежно изтри една забравена сълза, проблясваща на бузата й. — Защо плачеше?
— Не осъзнавах, че плача. Няма нищо наистина. Съжалявам, че ви събудих.
— По дяволите — изруга Джак, като се изправи рязко. Той жадуваше да остане при нея, но му бе ясно до какво ще доведе това. — Сега поспи. Ще присъстваме на бал във Воксхол тази вечер и искам да изглеждаш възможно най-добре.
Да спи, каза си Мойра със свито сърце. Дали изобщо някога щеше да заспи отново? Какво щеше да стане, когато Роджър се върне от Франция и случайно се срещнат на някое парти? След като внимателно премисли нещата, реши, че е най-добре да се омъжи за подходящ съпруг и да остави името му да я закриля. С тази мисъл тя най-накрая се унесе в сън.
В момента, в който прекрачи прага на стаята си, Джак разбра, че не е сам. Той изстена с досада, когато ефирната фигура на лейди Амелия запулсира с призрачна светлина.
— Сега какво искаш? — попита раздразнен. — Нямам настроение за призрачни разговори.
Небесната светлина, струяща от лейди Амелия, леко потъмня, когато Джак се хвърли на леглото и закри с ръка очите си.
— Защо правиш това с мен? — обвинително запита той. — Животът ми си беше безгрижен и безоблачен до момента, когато ти хвърли мис Мойра на пътя ми. Какво, за Бога, се опитваш да постигнеш? Бях повече от доволен да прекарвам нощите си с бутилка в ръка на игралната маса в компанията на леки жени. Ще се оженя по сметка — това би трябвало да те направи щастлива, защото така къщата ще остане в семейството и ти ще можеш да продължиш да преследваш бъдещите потомци на Грейстоук, ако аз все пак имам наследник. Което е малко вероятно, познавам добре Виктория.
Лейди Амелия преплува стаята и доближи леглото му. Тя погледна надолу към Джак и поклати глава. Усетил близостта й, той махна ръка от очите си и се вгледа в нея.
— Не говориш много, нали? За Бога, послушай ме. Аз говоря на призрак! Е, добре. Какво значение има, след като не можеш да повториш думите ми. Не знам какво да правя с Мойра, нито съм наясно с чувствата си, когато става дума за нея — продължи Джак, сякаш да споделя с един призрак бе най-естественото нещо. — Проклет да съм, ако не изпитвам непреодолимо желание към тази привлекателна ирландска въртиопашка. Не помня друг път да съм бил толкова увлечен по жена. Като се вземе предвид, че не е обичайната неграмотна прислужница, това не ми дава право да желая неща, които са невъзможни. Аз трябва да се оженя за пари.
Лейди Амелия се наведе още по ниско към него и той усети как топлината на ярката й светлина сгрява тялото му. Тя размаха показалец към него, сякаш му се караше за нещо, което е изрекъл.
— Това е твое дело, нали? — обвини я Джак — Ако не беше ти, нямаше да изгарям от желание да държа в обятията си жена, имала твърде много любовници. Чувствата ми, когато става дума за Мойра, са напълно объркани и напълно противоречат на фактите, които знам за нея. Аз поех отговорността за нараняванията й и правя всичко по силите си, за да й осигурим добро бъдеще, но въпреки това нямам никакво желание друг мъж да се появи в живота й. Какво, по дяволите, става с мен? Може би Мойра е и магьосница, не само уличница? Ако мислиш, че по някакъв начин може да ми помогне да спася душата си, то жестоко грешиш. За мен няма спасение. Дяволът вече е сложил ръка на рамото ми.