— За Бога! Достатъчни са ми онези четирима нехранимайковци, които вървят по петите ти. Отказвам да толерирам влюбен принц, който не би могъл да ти предложи нищо почтено в замяна на твоето внимание.
Мойра прикри усмивката си. Инстинктът й подсказваше, че Джак е обхванат от ревност, и сърцето й запя неудържимо. В момента, когато други мъже започнаха да я ухажват, той започна да се държи странно. Да си позволи да помисли дори, че я ревнува, бе наистина твърде смело.
— Ако не знаех как стоят нещата бих помислила, че ревнуваш.
Настъпилата тишина сякаш експлодира в ушите им. Ревност? Мислите на Джак напълно се объркаха. Това ли бе обяснението за странните му чувства напоследък? Това обяснение определено бе твърде смущаващо, и най-вероятно — самата истина.
— Дяволски вярно, ревнувам! — той почти изкрещя. — Аз те създадох такава, каквато си сега. Никой няма повече право от мен да бъде твой любовник. Не разбирам защо ме отхвърляш. Или може би те разбирам — поправи се с горчивина в гласа. — Няма начин да се съревновавам с богатство или титла.
— Този маскарад бе ваше хрумване — напомни му Мойра. — Аз исках да напусна Грейстоук, след като оздравеят раните ми.
— Рани, за които аз съм отговорен — отвърна Джак, внезапно осъзнал колко неразумно бе държанието му. — Прости ми, че се намесих. Върни се при обожателите си — той й обърна гръб и се отдалечи с видимо съжаление.
На Мойра й се искаше да го повика обратно, но знаеше, че няма право на това. Джак принадлежеше на лейди Виктория. Той имаше още по-отчаяна нужда от пари дори и от нея. Тя го наблюдаваше как се отдалечава, прехапала устни, за да не извика името му, докато се отпускаше уморено в най-близкия стол.
— Ето ви и вас, скъпа. Видях сър Джак да се отдалечава и се надявах да ви заваря сама. Имам да ви кажа нещо важно.
Мойра враждебно наблюдаваше как лорд Пърси Ренфрю се настанява в стола в краката й.
— От колко време се познаваме? Три-четири седмици? — попита Ренфрю, като взе малката й длан в ръката си. — Няма значение. Знам, че вие сте жената, с която искам да прекарам остатъка от живота си. Ще ми окажете ли честта да станете моя жена, лейди Мойра?
Ренфрю се надяваше, че е вложил достатъчно искреност в тона си. Родителите му непрекъснато му натякваха, че трябва да се ожени, а Мойра не подозираше за връзката му с Хелфайър клуб. Повечето от членовете му полагаха доста усилия да скрият самоличността си, и това се отнасяше и за него.
Мойра се взираше в Ренфрю, като си мислеше, че предложението му бе точно това, към което се стремеше Джак.
— За мен е чест, лорд Ренфрю, но…
— Но какво? Ако се притеснявате за реакцията на сър Джак, уверявам ви, че ще бъде очарован. Семейството ми има безупречна репутация.
— Нямам богатство и никакво наследство. Произхождам от древен аристократичен род, но нямам богатство, с което да се похваля — част от думите й отразяваха истината. Ако имаше благородници във фамилията, тя тепърва трябваше да ги открие.
— Аз съм достатъчно богат, за да се оженя за жената, която пожелая. Не помня да съм бил така увлечен. — Родителите ми ще бъдат очаровани, че най-сетне съм намерил съпруга и няма да имат нищо против брака ни, след като разберат, че семейството ти е подходящо.
В еуфорията си Ренфрю падна на колене пред нея и поднесе ръката й към устните си:
— Кажете „да“, скъпа, и тази вечер ще обявим годежа си.
— Нужно е съгласието на сър Джак — охлади атмосферата Мойра. — Дайте ми време да помисля.
Пърси се намръщи, решил, че Мойра има по-високи амбиции.
— Ако си мислите, че принц Василов ще ви предложи ръката си, грешите. Той трябва да се ожени за жена от кралско потекло. Изглежда увлечен по вас, а той самият е дяволски красив, но не би могъл да ви предложи нищо друго, освен да му станете любовница. Аз ви предлагам титла и почтеност.
— Зная това. Уверявам ви, принц Василов не ми е правил подобно предложение.
— Много добре. Една седмица, не повече. Междувременно не позволявайте останалите да ви влияят. Те имат планове за вас и не всички от тях са почтени.
— Ще ви дам отговора си в края на седмицата, милорд — тихо отвърна Мойра.
Ренфрю я изгледа сияещ и усмихнат. Вдигна се на крака и я привлече към себе си.
— Тъй като почти сме сгодени, една целувка би била съвсем в реда на нещата.
Той плътно притисна тялото й към своето. Тя усети как изригва спотаяваната му досега страст и деликатно потрепера от мисълта да отдаде тялото си на лорд Ренфрю и й се повдигна. Ако вместо него сър Джак я държеше в прегръдките си, тя бе сигурна, че не би изпитвала такова отвращение. После Ренфрю я целуна. Устните му бяха влажни и горещи. Езикът му бе противно лигав и настоятелен и търсеше повече интимност, отколкото тя бе готова да приеме. Когато ръцете му докоснаха гърдите й, Мойра изпадна в паника Как би могла да се омъжи за човек, когото не обича — дори не харесва — и да се отдаде на интимността, която бракът предполагаше?