— Съжалявам, не знаех, че стаята е заета — Джак стоеше на вратата, придружен от лейди Виктория. Погледът му бе прикован в Мойра. Очите му бяха стоманеносиви и й напомниха буреносни облаци, раздирани от гръм и светкавици.
Ренфрю неохотно се отдели от Мойра, но не и преди Джак да забележи къде бяха ръцете му. Джак присви очи, когато забеляза състоянието на Мойра, което според него бе плод на възбудата й. Тя дишаше на пресекулки през полупритворени устни и очите й блестяха, овлажнени от това, което той погрешно взе за страст.
— По дяволите, Грейстоук, можеше да почукате — глупаво изрече Ренфрю.
— Да потърсим друга стая, скъпи — подкани Виктория. — Не виждаш ли, че те искат да се усамотят?
Точно това тревожеше Джак.
Мойра затвори очи, а на лицето й се изписа облекчение.
— Не е нужно да си тръгвате заради нас — бързо изрече тя. — Тъкмо се канех да изляза. Обещах още един танц на принц Грегор и не ми се ще да го разочаровам.
Когато тя тичешком напусна стаята, Ренфрю вдигна недоволно ръце и се втурна след нея.
— Изглежда, прекъснахме една доста интимна среща — изкикоти се Виктория. — Не мисля, че твоето протеже е невинната девойка, за каквато се представя. След тази прелъстителна сцена може би ще убедиш Ренфрю да поиска ръката й. Моментът ми се стори доста компрометиращ.
— Може да си права — каза Джак и никак не му бе забавно. — Нямах представа, че Ренфрю ще се опита да прелъсти Мойра толкова скоро, въпреки че е истински негодник и би трябвало да очаквам подобно нещо, от негова страна. А пък аз се притеснявах за принц Василов. Както и да е, по-добре да се върнем в балната зала. Така ще мога да наглеждам довереницата си. Изглежда е склонна да си търси белята.
— Нали и ние искахме да останем насаме? — разочарована попита Виктория. Не й харесваше, че осуетиха плановете й за Джак. От седмици не бяха оставали сами и тя жадуваше за ласките му.
— Друг път — обеща той, нетърпелив да се върне в залата и да следи отблизо Мойра. Той почти изблъска Виктория навън от стаята.
Веднага зърна Мойра в прегръдките на високия внушителен руски принц. Перфектна двойка са, отбеляза Джак, обхванат от ревност, докато ги наблюдаваше как се носят по подиума в ритъма на танца. Внезапно принцът с танцова стъпка привлече Мойра навън към балкона. Джак усети как косата му настръхна. Тази малка глупачка нямаше никакъв разум. Той ли трябваше да я спасява от страстната й природа? Как би могла да си намери съпруг, като се държи така безотговорно?
Джак забеляза, че Виктория говори с някаква дама и се възползва от моментното отслабване на бдителността й. Побърза да настигне принца и Мойра.
— Студено ли ви е, мадмоазел? — попита принц Грегор, като галантно свали дрехата си и я наметна на раменете й. — За Русия това би могло да се нарече меко време. Вие сигурно ще харесате Русия, а аз бих ви я показал с удоволствие.
— Едва ли ще имам възможност да видя родината ви, принце — каза Мойра — Въпреки това съм сигурна че ще ми хареса.
— Тогава ще направим всичко възможно да я посетите — ентусиазирано заяви Грегор. — Като моя… специална гостенка.
Мойра усети какво възнамеряваше да каже и потърси начин да промени темата:
— Били ли сте някога в Ирландия, принц Грегор?
— Не, но защо да не отидем заедно някой ден.
Мойра бе обхваната от отчаяние. Как би могла да откаже възможно най-любезно предложението, което знаеше, че принцът се кани да й направи.
— Малко вероятно.
Принцът не бе човек, на когото лесно може да се откаже, и той обърна Мойра с лице към себе си.
После, като хвана брадичката й, той се наведе и я целуна с такава вещина, от която тя остана без дъх. Целувката му не можеше да се сравни с несръчните опити на Ренфрю, нито с опияняващите, изпълнени със страст, изпепеляващи целувки на Джак. Грегор я целуна и това бе приятно, лишено от възбуда, преживяване.
— Страхувам се, че моята довереница не е запозната с правилата за благоприличие, тъй като е родена и възпитана в провинцията. Моля да извините поведението й.
Мойра изстена от отчаяние. За втори път тази вечер Джак я заварваше в компрометираща ситуация. И в двата случая държанието на мъжете бе посрещано с нежелание, от нейна страна.
Принц Грегор не изглеждаше ни най-малко смутен и това вбеси Джак.
— Вашата довереница е прекрасна. Отново моля за вашето съгласие да я посетя утре.