Джак прониза с поглед Мойра.
— Молбата ви е отхвърлена И двамата знаем, че нищо добро няма да излезе от това. Хайде, скъпа. Време е да си тръгваме.
Принцът взе ръката на Мойра и опря устни в нея.
— Дълбоко съжалявам за решението на вашия покровител.
Единствено стиснатите юмруци на Джак подсказваха гнева който бушуваше в него. И металните проблясъци в очите му. Осъзнала недоволството му, Мойра усети в нея да се надига бунт. Джак започваше да се държи все по-покровителствено с нея. Искаше тя да си намери съпруг и въпреки това не харесваше нито един от мъжете, които проявяваха интерес към нея. Какво всъщност искаше?
Като откъсна поглед от Джак, Мойра се усмихна на принц Грегор и каза:
— Благодаря за танца, принце. Беше ми изключително приятно. Принцът стрелна с унищожителен поглед Джак, докато отново й целуваше ръка. После с явно нежелание я пусна:
— Удоволствието бе изцяло мое — той кимна на Джак: — Поздравявам ви за чара и красотата на вашата довереница.
— Не забравяйте дрехата си, принц Грегор — изрече Джак, като я дръпна от рамене на Мойра и я бутна в ръцете на принца.
Когато той си тръгна, настъпи тягостна тишина. Продължи непоносимо дълго, докато Джак експлозивно въздъхна и сграбчи раменете на Мойра:
— Какво, по дяволите, става с теб? Нарочно ли се опитваш да съсипеш репутацията си? Двама мъже за една нощ е твърде много. Прояви малко благоприличие. Знам, че не си била дискретна в миналото си, не си подбирала любовниците си. Но това е било, преди да бъдеш представена като дама в обществото. Най-малкото, което можеш да направиш, е да се държиш достойно и да спазваш благоприличие, докато не си намериш съпруг.
Ирландският нрав на Мойра изригна като лава:
— Върви по дяволите, Джак Грейстоук! Нямам нужда от бавачка. Единствената причина, която ме накара да се съглася с тази плиткоумна машинация бе… всъщност… — думите замряха на устните й. Тя нямаше достатъчно доверие на Джак, за да му разкаже, че може да попадне в затвора Нюгейт.
— Какво, Мойра? Винаги съм подозирал, че криеш нещо от мен. Какво има?
Тя млъкна и упорито стисна устни.
— Нищо. Съгласих се, за да ви докажа, че мога да се държа като дама А и… идеята, да се омъжа за богат съпруг, ми хареса.
— Би трябвало да ти хареса — кисело каза Джак. — И точно затова трябва да се държиш с подобаващо достойнство, докато не намерим подходящия човек — той я дръпна за ръката към балната зала. — Хайде. Мисля, че е време да тръгваме. Достатъчно се нагледах на лъскави контета тази вечер.
За щастие Виктория танцуваше със Спенс и не ги забеляза. Джак й остави съобщение при портиера и повлече Мойра към каретата.
Сгушена вътре, тя направо кипеше от гняв и безсилие. Нямаше представа какво не беше наред с Джак или защо изглеждаше толкова недоволен от нея. Тя правеше това, което той искаше, нали? Какво още?
— Престани да се цупиш — каза Джак, все още раздразнен от целувките, които Мойра си размени с Ренфрю и принца. Той би трябвало да е наясно, че безнравствено същество като нея ще се забавлява да съблазнява мъжете, докато не хлътнат. Кой би могъл да знае това по-добре от него? Все още помнеше вкуса на целувките й. Споменът за тях бе ярък в съзнанието му и проблясваше като огнена следа.
— Не се цупя — заяви Мойра. — Ядосана съм. Нямате право да се отнасяте с мен като с неодушевен предмет. Писна ми от този маскарад. Уморих се да ми казвате какво да правя, как да се държа, с кого да се сприятелявам. Вие не сте отговорен за мен, Джак. Аз сама мога да се грижа за себе си.
Джак изригна порой от ругатни, от които й писнаха ушите.
— Охо, така ли? Ако не се бях появил, щеше да се озовеш по гръб със запретнати до ушите поли — той присви очи. — Може би точно това искаш.
Бруталното обвинение я зашемети.
— За твое сведение, лорд Пърси ми предложи ръката си.
Джак изведнъж притихна:
— Той ти е предложил брак?
— Нали точно на това се надявахте с лорд Спенсър? Достатъчно ли се забавлявате? Да ме представяте за лейди и да наблюдавате как вашите префърцунени приятели се надпреварват за моето внимание, това сигурно ви е доставило часове забавления за моя сметка
— Ти прие ли? — попита Джак със свито гърло, неспособен да мисли за нищо друго освен за това как този простак Ренфрю как получава от Мойра това, за което той самият жадуваше.
След дълга, наситена с напрежение, пауза Мойра отговори:
— Не още. Ще му дам отговора си следващата седмица. Не виждам причина да откажа. Направи ми почтено предложение. Той очаква да наследи титлата херцог и един ден мога да стана херцогиня. Ще имам достатъчно средства да помагам на Кевин и семейството му.