— Донеси гореща юда и кърпи в стаята ми, Петибоун — нареди кратко Джак. — Преживяхме неприятен инцидент. Лорд Фенуик отиде за лекар.
— Веднага, сър — мъжът се отдалечи, ръбът на халата му се влачеше по пода.
Вече в стаята си, Джак внимателно положи жената в средата на леглото си. После се отдалечи и за пръв път внимателно я огледа. Доста се изненада, като разбра, че е много млада и въобще няма вид на лека жена. Патрицианските й черти и красивото й тяло не можеха да бъдат свързани с най-древната професия. Вероятно отскоро е в този занаят, гадаеше той и погледът му обхождаше крехката фигура. Джак бе срещал най-различни жени. Но тази жена, почти момиче, не влизаше в нито една категория.
Корона от великолепни коси с тъмномеден цвят увенчаваше красиво изваяна глава и падаше в небрежни кичури около тесните й рамене. Беше с деликатни черти и той откри, че е много любопитен какъв е цветът на очите й. Под мокрите дрехи се очертаваше стройно, добре оформено, тяло. Лицето й бе ожулено и подуто по негова вина. Той подозираше, че тя е много по-привлекателна, отколкото му се бе сторило в началото.
— Явно ще трябва да те освободим от тези мокри дрехи — обърна се Джак към безмълвната фигура, като леко я повдигна и свали мократа наметка.
Роклята й отдолу бе също толкова мокра и Джак се изненада, че е скромна и доста невзрачна, без никакви украшения. Не бе виждал така семпло облечена уличница. Човек очаква от подобни жени аленочервени рокли с щедри деколтета. Като я обърна леко настрани, той разкопча копчетата на гърба й и леко изхлузи роклята й. Ризата й бе почти прозрачна, просмукала от влагата и очертаваше добре оформен бюст със зърна в ягодов цвят. Когато чу Петибоун да отваря вратата на спалнята, той бързо дръпна завивката върху нея.
— Водата, сър — каза той, като подаде гореща кана и цял куп кърпи. — Имате ли нужда от още нещо, сър?
— Ти си непоклатим, нали, Петибоун? — Джак се обърна към него с весело пламъче в очите. — Знам, че постъпих мъдро, като те задържах. Трудно ми е да плащам на хората си, но не съжалявам, че мога да разчитам на услугите ти.
Петибоун изглеждаше много поласкан.
— Животът с вас ме научи да не се учудвам на нищо, така че каквото и да направите, няма да ме изненада, сър. Дамата ще се оправи, нали?
— Не можем да знаем това, докато не я прегледа лекар. Изпрати го тук веднага щом пристигне. Кажи на Фенуик да ме изчака в кабинета. По-късно ще сме ти благодарни, ако поднесеш нещо захапване.
Петибоун излезе, а Джак отново се обърна към жената в леглото си. Тя цялата трепереше и той я покри с още едно одеяло. Чудеше се колко ли дълго е била навън в това отвратително време. Толкова ли е неразумна? Не знаеше ли, че в нощ като тази няма да има много желаещи да ползват услугите й?
Малко по-късно се появи лекарят, кисел и недоволен, че са го вдигнали от леглото в този безбожно ранен час. Нареди на Джак да излезе от стаята и той отиде при Спенс в библиотеката.
— Е, как е тя? — попита Спенс, като прикри прозявката си с копринена носна кърпичка.
— Все още в безсъзнание — намръщен отвърна Джак. — Може да съм навредил непоправимо здравето й. Сега аз поемам отговорността за нея, въпреки че, Бог ми е свидетел, изобщо не знам какво ще я правя, когато оздравее. Ще бъде чисто сводничество да я върна отново на улицата. Спенс, тя е по-млада, отколкото мислехме, и сигурно е нова в занаята. Може да съм безсърдечен негодник, но не съм чудовище все пак.
— Наеми я като камериерка в къщата — предложи Спенс и вдигна въпросително вежди. — Или я задръж като любовница.
Джак го изгледа кръвнишки.
— Много добре знаеш, че не мога да си позволя прислужница. Колкото до леглото ми, в това отношение нямам никакви оплаквания. Вкусовете ми са доста по-различни. Предпочитам жени, които не изкарват прехраната си на улицата.
— За Бога, Джак. Мисля, че не можеш да се отървеш от нея, докато не се оправи.
— Жената горе не може да ходи където и да било, поне за известно време, господа. — Докторът влезе в библиотеката и се отпусна в едно натруфено кресло, което бе имало и по-добри дни.
— Какво й е, докторе? Съжалявам, не чух добре името ви.
— Дъдли. Като начало, ръката й е счупена. Има куп охлузвания и много е вероятно да развие пневмония, което доста би усложнило нещата. Красиво малко същество. Коя е тя и какво се е случило с нея?
Джак се поколеба, внезапно затруднен да отговори. По непонятни причини не му се искаше да признае, че най-вероятно тя е проститутка.
— Тя е далечна роднина на Джак, откъм ирландската страна в семейството. Баща й е барон. Той е изпратил дъщеря си в Лондон, за да бъде въведена в обществото — каза Спенс, като бързо се ориентира в обстановката. — Протеже на Джак. Била е наранена, когато каретата се е преобърнала в покрайнините на Лондон. Лежала е няколко часа на дъжда, преди да пристигне помощ и да я докарат тук.