— И това е повече, отколкото аз мога да ти дам — кратко вметна Джак. — А какво ще кажеш за принца? Искаш ли да противопоставиш двамата един на друг?
Лицето на Мойра пламна и червенина заля шията й. Той несправедливо я обвиняваше.
— Принц Грегор е очарователен мъж, но аз добре знам, че от него не мога да очаквам почтено предложение. Най-добре е да се омъжа за Ренфрю.
— За нищо на света! — прогърмя Джак. — Пърси Ренфрю не е подходящ за теб. Той се представя за джентълмен и малко хора познават истинската му същност. Няма да се омъжиш за никого без моето съгласие.
— Не те разбирам, Джак. Мислех, че с радост ще се отървеш от мен, за да можеш да се ожениш за лейди Виктория.
— Виктория да върви по дяволите! — грубо изрече той. А после млъкна с мрачно изражение. Проклета да е лейди Амелия, защото се намеси. Проклет да е Спенс заради предложението за този маскарад. Проклет да е самият той, че се съгласи да участва. Това, което първоначално обещаваше да бъде забавна шега, се превърна в пародия. Ако поне малко бе подозирал, че малката ирландска уличница ще се превърне в неустоимо изкушение за него, щеше да я остави да си лежи там в калта.
Желанието, което изпитваше към Мойра, обърна живота му наопаки. Изгаряше го нуждата да я люби. Тя изпълваше сетивата му — звуците, докосването, уханието й — всичко това подхранваше копнежа му по нея. Откакто я срещна, загуби интерес към хазарта и алкохола. И Господ му е свидетел, че не изпитваше желание да сподели леглото си с Виктория, бъдещата му съпруга. Нахлуването на Мойра в живота му го накара да се запита дали не започва да губи разсъдъка си.
Бе толкова глупав да не опита това, което може да му предложи Мойра. Той трябваше да се възползва от нея, когато го бе обладало желанието му, а не да се въздържа. Ако го беше направил, вече щеше да се е освободил от този копнеж и щеше да живее както по-рано. Не че Мойра бе светица. Самата тя бе признала за съществуването на един любовник И Бог знае още колко е имала. Какво толкова, ако има и още един?
Когато каретата с громолене спря пред дома на Грейстоук няколко минути по-късно, Джак все още кипеше от гняв. Той слезе и протегна ръка да помогне на Мойра. Но вместо това я грабна и я отнесе до къщата. Петибоун отвори вратата още преди да я стигнат.
— Казах ти да не ни чакаш — смъмри го Джак като се промъкна покрай втрещения прислужник. — Лягай си. Няма да имам нужда от теб тази нощ.
— Сигурен ли сте, че осъзнавате какво правите? — попита той тихо, изпълнен с достойнство. — Предлагам аз да се погрижа за лейди Мойра и да я изпратя до стаята й.
— Престани да се бъркаш, Петибоун — процеди през зъби Джак — Прекрасно знам какво правя.
— Е, аз не! — изрече Мойра. — Пуснете ме. Мога да вървя и сама В очите на Джак се прокрадна опасен блясък.
— Нашият разговор още не е приключил.
— Според мен вече е приключил — каза тя с растяща тревога. Какви бяха намеренията на Джак? Изглеждаше твърде ядосан, за да разсъждава разумно.
Той прескачаше по две стъпала наведнъж, без да усети, че Петибоун го следва по петите. Възрастният мъж проговори:
— Ядосан сте, сър Джак, и сам знаете, че вашият гняв ще ви навлече неприятности. Нека повикам Джили да се погрижи за Мойра.
— Лягай си — повтори Джак. — Тази вечер Мойра няма нужда от Джили. Не се тревожи за нея. Няма да й сторя лошо.
— Много добре, сър — изрече Петибоун, като махна с ръка безпомощно и докато Джак стигна стаята на Мойра, той беше изчезнал.
Вратата на стаята бе отворена и голям свещник, обкичен като коледна елха, осветяваше всичко, без най-тъмните ъгълчета на стаята. Веселите пламъци в камината сгряваха нощния хлад. Това бе дело на Джили, предположи Мойра, докато Джак хлопна вратата след себе си и я пусна да стъпи на пода.
Ако тя бе очаквала Джак да се обърне и да напусне стаята — явно се бе излъгала.
— Какво ще правите? — трепереше, и то не от студ. Възможно ли е да бе очакване?
Джак я погледна с предизвикателна усмивка, която почти спря ударите на сърцето й.
— Първо ще те съблека и след това ще те любя — въпреки обзелия го преди малко гняв сега в гласа му се прокрадна съблазнителна нотка, от която по гърба й полазиха тръпки.
Смутена, Мойра отстъпи. Джак неотлъчно я последва.
— Сякаш не си го правила и преди. Седмици наред те гледам как флиртуваш с различни мъже, изкушавайки ги с усмивка на сирена. Аз съм мъж, Мойра. Мога да понеса само толкова. Пожелах те в момента, в който те зърнах. Цялата в рани и синини, покрита с кал и мръсотия от канавката. Обещавам да съм търпелив. Твоето удоволствие е важно за мен не по-малко от моето. Няма да имаш от какво да се оплачеш за начина, по който те любя.