Сливането им бе изпепеляващо. Той продължаваше да се движи мощно. Устните му обхванаха нейните в главозамайваща целувка и тя заглуши виковете, които Мойра не чуваше. Ръцете му докосваха гърдите й, бедрата й, цялото й тяло сякаш не можеше да се насити да я милва и да я чувства с всяка фибра на тялото си.
— Отпусни се, любима — окуражи я Джак — Справяш се чудесно — тя се изви към него и с това го прие още по-дълбоко в себе си. — Точно така, извий прекрасното си тяло, дай ми всичко от себе си.
Дори и да искаше, Мойра не би могла да спре. Собственото й тяло не се подчиняваше на разума й. То бе изцяло отдадено на Джак и на всички невероятни неща, които правеше с нея. Когато тя потрепера и се замята, обзета от страст, Джак изстена, обхвана с две ръце тялото под себе си и с могъщо движение навлезе докрай в нея. Мойра усети, че той е сдържал собственото си желание, за да изчака нейната кулминация и сега един, после втори мощен тласък се плъзна в нея и замря, като издаде силен гърлен звук. После се отпусна върху й, като дишаше тежко, сърцето му биеше до пръсване и той едва си поемаше дъх.
След миг той се отдръпна и се просна до нея, с една ръка закрил очите си.
— Добре ли си? Нали не те нараних?
— Не си ме наранил — каза Мойра в очакване на избухването му.
Не се наложи да чака дълго. Като се вдигна на лакът, Джак я прониза с поглед:
— За какво още си ме излъгала? Дали изобщо за нещо си ми казала истината? Проклета да си! Не мислиш ли, че мога да различа девственица, когато попадна на такава?
Мойра се сви под напора на суровия му гняв. Заслужаваше си го, така поне предполагаше, но не му дължеше никакво обяснение. Тъй като нямаше какво да му каже, запази мълчание.
То само още повече разпали неговия гняв.
— Е, нищо ли няма да ми кажеш за себе си? Никога не си имала любовник, нали?
Когато тя отказа да го погледне, той я повдигна, за да я изправи лице в лице със себе си. Мойра видя студения пламък в очите му и я обхвана паника:
— Никога не съм имала любовник. Не исках да разбереш това точно по този начин.
Той я разтърси гневно:
— Проклетница! Коя си ти? Какво правеше на улицата онази нощ когато те блъснах с каретата?
— Казах ти, името ми е Мойра О’Туул. Аз съм домашна прислужница. Не исках да лъжа, но бях в отчайващо положение.
— Очевидно — изрече Джак студено и гневно. — Ако знаех, че си девствена, никога нямаше да те докосна — не бе съвсем вярно, и той го знаеше, замислил се над жаждата да бъде с нея. Той силно се съмняваше, че девствеността на Мойра би променила нещо от това, което се случи тази нощ. Този момент бе предопределен от съдбата още от деня, когато я доведе в дома си. — Дължиш ми обяснение.
— Нищо не ти дължа, Джак Грейстоук. Казах ти го отдавна: освобождавам те от всяка отговорност за мен. Не трябваше да оставам и да се съгласявам да участвам в тази нелепа шега.
— Твърде късно е да се променя нещо сега. Каквото било, било. Тъй като е изключено аз да се оженя за теб, а не мога да си позволя да имам любовница, мой дълг е да се погрижа да сключиш добър брак А това изключва Пърси Ренфрю.
— Предложението му бе съвсем почтено — с възмущение рече.
— Не знаеш почти нищо за него. Родителите му са поставили ултиматум: или ще се ожени възможно най-скоро, или ще го лишат от наследство. Репутацията му е безнадеждна и нито една уважавана жена не би го взела за съпруг. Той беше започнал да се отчайва, и тогава се появи ти.
— Има и други мъже — напомни му Мойра.
— А, да, другите ти обожатели. Нито един не е подходящ. Докато си под мое покровителство, ще се омъжиш за човек, когото аз одобрявам. Сезонът е още в разгара си и има по-добри партии от тези превзети контета.
Мойра се взираше в него и не можеше да разбере дали е толкова упорит, защото наистина го интересува какво ще стане с нея или има някакви скрити мотиви. След случилото се сега разумно бе да напусне тази къща, колкото може, по-скоро. Но къде би могла да отиде? Тя трябваше да открадне пари, за да може да се върне в Ирландия, а след инцидента в дома на Мейхю това никак не й се нравеше като възможност. Те вече я издирваха за кражба.