Джак изстена, изпълнен с негодувание. Развинтеното въображение на Спенс ще му струва главата някой ден.
Безкрайно доволен от бързите си реакции, Спенс му се усмихна сияещ. Негодуващият Джак не можеше да скрие, че въпреки всичко се забавлява.
— Това обяснява нараняванията — каза доктор Дъдли. — Ще оставя лекарство и утре ще се върна, за да гипсирам ръката й. Дотогава отоците ще намалеят. Вероятно много ще боли, но лауданумът ще облекчи страданията й. Ако няма усложнения, лейди Мойра ще се оправи напълно за четири до шест седмици.
— Вие знаете името й? — попита Джак, като заплашително стрелна с поглед Спенс. — Не си спомням да съм го споменал — идваше му да го удуши и би го направил, без да му мигне окото. В каква каша го забърка само. Роднина, наистина.
Тя дойде в съзнание за момент, докато третирах раните й. Когато я попитах за името й, каза Мойра. Ирландският й акцент е очарователен. Понеже не е в състояние да отговаря на въпросите ми, реших да попитам вас.
Спенс не бе и подозирал, че Мойра наистина е ирландка и сега бе изключително щастлив за налучканата частица истина От друга страна, Джак бе готов да експлодира Не стига че на врата му увисна като воденичен камък една ранена уличница, но бе представена и като негова родственица, благодарение на Спенс Фенуик и изкривеното му чувство за хумор. Джак разчиташе на дискретността на доктор Дъдли, но се съмняваше той да държи езика зад зъбите си.
— Ще останете ли за закуска, докторе? — любезно предложи Джак. Надяваше се лекарят да откаже, защото нямаше търпение да остане насаме със Спенс и здравата да го нахока.
— Нямам време — каза Дъдли, като тежко се изправи. — Работното ми време започва в твърде ранен час. Ще дойда утре вечер, за да прегледам раните на пациентката си.
Петибоун се появи с поднос, върху който бе подредена закуската, и изискано сервира Той разбра, че докторът се готви да тръгва и отиде да го изпрати. Спенс и Джак останаха сами.
— Нещастник такъв, ти наистина наливаш масло в огъня — гръмогласно изруга Джак — Роднини, няма що. Ума ли си загуби. Какво те накара да кажеш, че уличницата горе е моя родственица?
Спенс се ухили с пълна уста
— Страхотна шега, нали? Този път надминах себе си. Какъв майтап. С колко такива може да се похвали семейството ти?
— Нито една, доколкото знам — Джак отвърна съвсем сериозно. — И не му е времето да въвеждам подобни жени в семейството. И то за твое удоволствие. Един ден шегичките ще ти излязат през носа.
Джак се хранеше мълчаливо. Когато приключи, хвърли салфетката и рязко стана.
— Къде отиваш? — попита Спенс и остави вилицата си.
— Горе да видя как е пациентката.
— Чакай, идвам с теб.
Мойра спеше тихо като новородено, когато двамата мъже влязоха на пръсти в спалнята. Но явно не толкова дълбоко, колкото очакваха, защото отвори очи и се втренчи в тях.
Гъст сладък мед, реши Джак, докато се взираше в очите й. Нито кафяви, нито лешникови, чист кехлибар със златисти петънца в тях.
— Кои сте вие? Какво се е случило? — напевният й глас бе наистина очарователен, както бе отбелязал докторът. — Къде съм?
Напълно омагьосан от вида й, Джак трябваше да се изкашля два пъти, преди да проговори.
— Вие сте в моя дом. Спомняте ли си какво се случи, Мойра?
Тя се замисли и погледът й потъмня. Споменът бе ясен, но не би го споделила с тези непознати мъже.
— Откъде знаете името ми? — тя се опита да седне, хвана ръката си и изохка. — Света Богородице, боли.
— Не се движете. Ръката ви е счупена — каза Джак. — Нищо ли не си спомняте? — Мойра поклати глава. — Моята карета ви блъсна миналата нощ. Беше нещастен случай. Името ви научихме от доктор Дъдли. Аз съм Джак Грейстоук, а това е лорд Спенсър Фенуик.
— Черния Джак? — очите на Мойра се разшириха от учудване.
Сивите очи на Джак проблеснаха весело.
— Значи сте чувала за мен? Мойра преглътна притеснено.
— Аха. Аз не вярвам на подобни клюки, сър.
Джак отривисто се разсмя.
— А трябва да им вярвате. Не знаехме коя сте и затова ви доведох тук — продължи той. Повикахме лекар да се погрижи за раните ви. Съжалявам за инцидента. Ако имате роднини в града, с удоволствие ще се свържа с тях от ваше име.
— Нямам близки в Лондон. Брат ми живее със семейството си в Ирландия. Той има жена и три малки деца, за които трябва да се грижи. Преди няколко седмици дойдох в Лондон, за да си намеря работа и да облекча малко товара му.