— Съжалявам, милейди. Ще се погрижа това да не се повтори.
— Предполагам, че сте ме обсъждали.
Джили наведе глава.
— Не аз, милейди. Никога не бих направила или казала нещо, което ще ви засегне. Знаете как клюките се разпространяват сред прислугата. Аз просто им изяснявах някои неща.
— Най-напред трябва да престанеш да ме наричаш милейди. Мойра е достатъчно. Аз не съм никаква дама, както би трябвало да знаеш досега. И не съм свързана дори далечно с лорд Грейстоук. Второ, искам да знам какъв е слухът, който се разпространява за мен.
— Не ме интересува какво казват те, миле… госпожице. Те не ви познават като мен.
— Благодаря — каза Мойра с признателност, — но аз настоявам да ми кажеш какво говорят за мен.
Джили, явно смутена, преглътна с усилие.
— Висшето общество говорело, че сте прелъстила лорд Грейстоук, а след това сте го убедила да ви представи в обществото като дама. Казват, че сте негова любовница. Според мълвата също така сте примамила в леглото си лорд Роджър Мейхю, преди да хвърлите око на лорд Грейстоук.
Ноздрите на Мойра се разшириха от гняв.
— Продължавай!
Тя бе решена да чуе всичко, без значение колко е ужасно.
— Сигурна ли сте?
— Да.
— Обзаложили са се в Уайтс за датата, когато лорд Грейстоук ще ви покаже вратата.
Цветът се отдръпна от лицето на Мойра.
— Какви са чувствата на хората към лорд Грейстоук?
— Те са готови да му простят веднага щом престане да ви покровителства. Мислят, че вие сте виновна за всичко, но се настройват срещу него, поне докато не си възвърне положението в техните очи.
Мойра никога не преставаше да се учудва колко бързо се разпространяват слуховете сред прислугата от къща на къща. Беше така, когато тя прислужваше у Мейхю, и щеше винаги да си остане така. Слугите твърде бързо успяваха да се доберат до същината на нещата.
— Благодаря, Джили. Оценявам искреността ти.
— Не ме интересува какво казват, мис Мойра — предано заяви момичето. — Вие сте добра, мила и напълно неспособна на двуличие. Не ме засяга, дори да сте любовница на лорд Грейстоук.
След като Джили излезе, Мойра почувства цялата тежест на света върху себе си. Ако Джак не беше наследил титлата херцог, неговите шумни забавления щяха да бъдат приемани за нормално поведение за човек с пиратската неблагоприятна репутация на Грейстоук
Придобиването на титла бе променило всичко. Сега Джак трябваше да поддържа известно равнище, независимо дали му харесва или не. Вместо да пренебрегва обществото, сега той трябваше да се съобразява. А съобразяването означаваше да се ожени за жена със същия ранг и положение. О, той все още може да пие, да залага и да се занимава с жени — повечето членове на висшето общество го правеха — но когато опреше до брак, трябваше да спазва строги правила. Мълвата, в съчетание с издигнатото положение на Джак направи решението й за бъдещето болезнено, но ясно.
След няколко дни Джак неуверено пристъпваше в спалнята си и реши да опита да слезе по стълбите въпреки възраженията на Мойра и Петибоун.
— Тази проклета рана няма да ме задържи в леглото — каза войнствено, докато Мойра се суетеше около него един следобед. — Имам неотложни задължения и множество отговорности, за които трябва да се погрижа.
— Ще почакат — каза Мойра, сподавяйки усмивката си. До неотдавна единствената отговорност на Джак беше да се ожени за заможна дама, а едничкото му задължение — да поддържа репутацията си на бонвиван. — Господин Петибоун говори ли с теб за Матилда?
— Аха. Никога не съм виждал Петибоун да защитава жена така. Ако не го познавах, бих помислил, че е влюбен.
Мойра му отправи доволен поглед.
— Матилда пое задълженията около домакинството и се справя забележително. Признателна съм й за това, че ми помогна. Тя няма никакви роднини и няма къде да отиде. Страхувам се, че сър Дашууд ще я открие и като наказание за нейната измяна ще я изхвърли именно на улицата.
— Вече казах на Петибоун да включи жената във ведомостите — каза Джак. — Аз съм й благодарен за това, което направи за теб. В моето домакинство има работа за нея за колкото време пожелае.
Облекчението на Мойра беше видимо. Не искаше да остави нищо недовършено, след като замине.
— Благодаря ти. Искаш ли нещо, докато съм още тук? Може би да ти почета?
Джак й отправи загадъчен поглед, после потупа леглото:
— Седни до мен.
— Не мисля, че… това е…
— Моля те.
Тя не можа да му откаже. Предпазливо приседна на ръба на леглото, като недоумяваше какво възнамерява да направи. Той я привлече в прегръдките си.
— Господи, липсваше ми — прошепна без дъх. Целуна главата й, вдишвайки дълбоко аромата на косите й. Той обичаше цвета им, повече меден, отколкото червен, толкова ярък, като че ли жив.