— Това е хубаво, от ваша страна, милорд. Не бях аз.
— Давам ти възможност да се възползваш от съмнението. Сега и двамата знаем, че вече не съм млад и не би трябвало да стоя прав, докато се извинявам. Настоявам да видя лорд Грейстоук.
Мойра кипна.
— Лорд Грейстоук беше сериозно ранен. Още не се е събудил от дрямката си.
— Отново питам, какво нараняване?
— Много добре, щом настоявате. Джак беше прострелян от вашия син, милорд. Прострелян в гърба.
Графът се олюля от тежестта на нейните думи.
— Сигурно се шегувате.
— Де да беше така.
— Това е по-лошо, отколкото очаквах — простена той. — Ще почакам, докато лорд Грейстоук се събуди.
— Всичко е наред, Мойра. Заведи лорд Монтклеър горе. Ще го приема.
Тя се обърна и видя Джак горе на стълбището. Беше облечен с панталон и риза и с трудност се придържаше към парапета.
— Какво правиш? — почти изкрещя тя. — Сигурен ли си, че си в състояние да приемаш посетители?
Острият поглед на Монтклеър се спря върху Мойра. Той разбра всичко, въпреки напредналата си възраст. Смяташе я за любовница на Джак, но сега виждаше, че нещата са по-дълбоки.
— Престани да ме глезиш. Напълно съм способен да се справя с това.
Когато Джак се върна в стаята си, Мойра предупреди строго:
— Ще ви заведа в стаята му, милорд, но трябва да обещаете да не го изморявате.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, млада госпожице — каза Монтклеър , — но трябва да вникна в същината на тази история. Все пак засяга сина ми, нали?
Мойра здраво стисна устни и го поведе. Той седеше в очакване, облегнат на едно кресло до камината. Посочи на Монтклеър стола срещу него. Мойра се обърна да си върви.
— Не, не си отивай. Това засяга и теб. Искам да останеш.
Дори и да беше изненадан от думите на Джак, Монтклеър не се издаде. Мойра предпазливо приседна на ръба на леглото, пламнала от спомена за охотата, с която отвърна на ласките на Джак върху същото легло преди по-малко от два часа. Очите й се преместиха към лицето му, търсейки някакъв признак на изтощение след напрежението. Забеляза с облекчение, че изглежда отпочинал.
— Искал сте да ме видите, милорд?
— Наистина съжалявам, милорд. Зная, че Роджър е буен, но никога не съм си представял, че би наранил някого.
— Вие знаете?
Монтклеър отправи красноречив поглед към Мойра.
— Мойра ми каза. Искам да узная всичко, Ейлсбъри. Къде и защо ви нападна синът ми? Причината да дойда днес, беше да се осведомя относно слуха, който чух в своя клуб. Нещо за въвеждане на Мойра в обществото и за претенции, че тя е дама. Изглежда, именно моят син я е разобличил. Исках да попитам Роджър за това, но от няколко дни не съм го виждал. Лейди Мейхю се безпокои. Дори не знам къде е отседнал.
— Не знам дали сте готов да чуете това, милорд — започна Джак, — но има някои неща, които не знаете за сина си. Чували ли сте някога за Хелфайър клуб?
Монтклеър пребледня.
— Разбира се, кой не е. Но какво общо има това с… Боже мой, нали не искате да кажете, че Роджър…
— Навярно сте подозирал.
Графът изглеждаше наранен.
— Предполагах, но човек се надява. Особено когато става дума за неговия наследник.
— Вашият син отвлече Мойра от дома ви с цел да я предложи на членовете на Хелфайър клуб. Тя скочила в движение от каретата, за да избяга, Роджър погрешно сметнал, че е мъртва. Ето защо той толкова набързо замина за Франция. Страхувал се е да не бъде замесен в нейната смърт. Когато се завърнал оттам и открил, че Мойра е жива, подновил усилията си да я използва за ритуалите на клуба.
— Боже мой! Никога не ми е хрумвало, че е толкова пропаднал. Страхувам се, че сме го разглезили непоправимо. Откакто се е родил, майка му и аз го оставяхме да върши каквото си иска. Но да застреля друг човек в гърба, това е нещо непростимо. Защо? Защо го е направил?
— Отидох в имението на сър Дашууд, където вашият син я беше завел и я държеше против волята и. Възнамерявах да я спася — той отправи нежен поглед към Мойра. — Както се оказа, тя нямаше нужда от моята помощ. Сама беше избягала. Когато й се притекох на помощ, вашият син се ядоса от развитието на нещата и ме простреля в гърба.
— Искрено съжалявам, милорд. Какво възнамерявате да правите? Уведомихте ли властите?
— Все още не — каза Джак. — Не съм решил какво да правя.
— Умолявам ви, позволете ми да се справя по свой начин с това — Монтклеър изглеждаше състарен с десет години от момента, в който бе влязъл в стаята. Сърцето на Мойра трепна и тя се съжали над него. — Ако стане публично достояние, семейството ми ще бъде потъпкано в калта. За мен би било убийствено да видя тази стара и почтена титла опозорена.