— Оскъдното заплащане, полагащо се на прислугата, не е достатъчно, за да помогне кой знае колко на брат ти — каза Джак, като внимателно подбираше думите си. „Нито пък това, което би припечелила, ако излезе на улицата“, помисли. — Може би аз мога да помогна.
Мойра го погледна враждебно.
— И как, сър? — тя вдигна поглед към избледнелите тапети, като очите й пробягнаха по износените драперии и излинелия килим. Очевидно Джаксън Грейстоук не можеше да покрие собствените си нужди, камо ли да поеме и нейното бреме.
Като забеляза погледа й, Джак философски вдигна рамене.
— Знам какво си мислите, мис О’Туул, и сте права. Аз съм просто един беден баронет, който едвам поддържа собствения си дом. Основният ми доход идва от игралната маса и аз много скоро трябва да се оженя за пари, или домът на прадедите ми ще се срути върху главата ми. Но все пак бих могъл да съм ви полезен.
— Сякаш наистина ви е грижа?
— Поех отговорността за инцидента с вас. Какво, за Бога, ви накара да се озовете там толкова късно, в отвратителна нощ като онази? — Той изучаваше съсредоточено лицето й. — Може би сте имала среща с любовника си?
— Моля? — очите й яростно проблеснаха. — Какво ви накара да помислите това? Не съм такава. Благодаря за загрижеността ви, но предпочитам да не отговоря.
Джак обмисли думите й и реши, че в Мойра има нещо повече от това, което можеше да видят очите. Тя твърдеше, че принадлежи на нисшата класа, но нищо в нея не го потвърждаваше — нито думите, нито обноските й приличаха на това, което бе свикнал да вижда у прислужниците.
— Доктор Дъдли каза, че четири седмици няма да можете да се обслужвате сама с тази ръка. Ще трябва да се примирите с оставането си тук, докато не бъдете в състояние да се грижите за себе си.
— Няма нужда. Аз ще…
— Вече е решено, мис О’Туул.
Мойра не успя да реагира, защото далеч в старата сграда се разнесе силен звън и отвлече вниманието й. Тя въпросително погледна Джак.
— Някой звъни на входната врата — отговори той на незададения въпрос. — Петибоун ще се погрижи. Той върши цялата работа тук. А, да, исках да ви попитам дали имате специални предпочитания, например камериерка?
Мойра тъкмо се канеше да откаже, когато лорд Фенуик безцеремонно се втурна в стаята.
— Аха, виждам, че малката ни пациентка е будна тази сутрин. Каза ли й вече, Джак? — Спенс изглеждаше като котарак току-що глътнал канарче.
— Какво да ми каже? — рязко попита Мойра. Какви намерения спрямо нея имаха тези двамата? Ако се съди по гузното изражение на Джак, сигурно беше нещо нередно.
Джак погледна изпепеляващо Спенс.
— По дяволите, Спенс, винаги ли говориш, без да мислиш? Все още нищо не съм казал на мис О’Туул, но все щях да стигна до това евентуално.
На Мойра съвсем не й хареса как звучеше това.
— Не съм сигурна, че искам да остана, — все пак наистина ли бе скочила от тигана в огъня? Тя тръгна да слиза от леглото, но се усети, че е облечена само в оскъдно бельо. Изведнъж й хрумна, че щом Джак Грейстоук няма камериерка, трябва сам да я е съблякъл. Лицето й пламна и тя се зави до брадичката.
— Нямаме намерение да ви навредим, мис О’Туул — увери я Джак, въпреки че недоверието й бе очевидно. — Това, което прозорливият ми приятел искаше да разбере, е дали съм ви казал за нашия план за бъдещето ви, обсъждан вчера.
— План? Защо трябва да ви е грижа за моето бъдеще? Аз не съм… — тя преглътна, не желаейки да произнесе думата на глас — каквато мислите. — Думите на Джак красноречиво показваха, че я мисли за пропаднала жена.
— Няма никакво значение каква сте, мис О’Туул. Колкото за бъдещето, казах ви, че поемам пълната отговорност за инцидента. Просто искам да поправя стореното зло. Намеренията ми са почтени, затова не отхвърляйте нещо, което би било от истинска полза за вас. Изслушайте ме.
„Какъв избор имам?“ — чудеше се Мойра. Тя бе наранена и безпомощна в странно легло, в странен дом, облечена само в оскъдното си бельо. Нямаше пари, нито къде да живее, нито близък, към когото да се обърне за помощ. Досега сър Джак Грейстоук не бе предявил никакви претенции към нея. Всъщност бе поел изцяло вината за инцидента с нея и бе предложил грижи. Поне можеше да го изслуша без предубеждения.
— Много добре, сър, какъв е планът ви за моето бъдеще?
— Нека първо ви обясня. Спенс ще наследи титлата „херцог“ и не би направил нищо, което да навреди на репутацията му. Той е маркиз в пълните си права. Слава Богу, аз нямам претенции за толкова висока титла. Нека й се радва моят братовчед, Ейлсбъри.
— Хайде, Джак — прекъсна го Спенс. — Сигурен съм, че мис О’Туул не се интересува от родословното ти дърво, нито от липсващата ти титла.