Нито металното изщракване на ключалката на вратата, нито трополенето на стъпки не успяха да събудят спящите любовници. Джак и Мойра се сепнаха едва когато Джили дръпна завесите, видя ги и изписка.
— О, госпожице, милорд, толкова с-с-съжалявам — заекна Джили, като закри лице с престилката си и зарида.
— Не си направила нищо лошо, Джили. Престани да виеш. Можеш да се оттеглиш. След тридесет минути ела да се погрижиш за господарката си.
— Да, милорд — каза Джили и се втурна навън като подплашена кошута.
В мига, в който вратата се затвори, Мойра се нахвърли върху Джак, а очите й искряха със златисти гневни отблясъци.
— Какво още търсиш тук? Съзнаваш ли какво направи? Боже мой! Беше нарочно, нали? Няма да се омъжа насила, каквото и да сториш.
— По дяволите, Мойра, не исках това да се случи. Наистина смятах да си тръгна, преди да се раздвижи къщата — той иронично се усмихна. — Въпреки че, не мога да отрека, за мен беше удоволствие да те държа в прегръдките си цяла нощ. Сега ще трябва да се омъжиш за мен. Не можеш повече да ми отказваш.
Мойра бе толкова ядосана, че чак трепереше:
— Дойде в стаята ми без покана прелъсти ме, после нарочно позволи слугите да ни видят заедно. Не заслужавам такова отношение.
Джак избухна:
— Какво говориш, по дяволите? Това не беше нарочно.
Гневът на Мойра се разпалваше опасно.
— Мисля, че трябва да си ида.
— Полудя ли? Къде ще отидеш?
— Не мога да живея като твоя любовница. Искам да си отида в къщи, в Ирландия.
— Никога не съм те молил да ми станеш любовница — гласът му беше леден, а очите тъмни и приковаващи. — Оглупяваш, Мойра не ме карай да съжалявам, че те помолих да се омъжиш за мен.
— Това беше грешка — възрази тя. — Изобщо не трябваше да ми предлагаш. Аз… не те обичам — излъга. — Не съм готова да се справя със скандала, който ще последва, ако се омъжа за теб. Рано или късно това, че съм била замесена с Хелфайър клуб, ще стане публично достояние.
Тя се надяваше, че няма да се случи, вече му бе казала, че техният брак ще породи скандал, а той не се трогна ни най-малко. От нея зависеше да го спаси от самия него.
Изражението му бе сурово, а гласът равен и безчувствен:
— По дяволите любовта. Няма да заминеш, и точка. Ти ми отдаде своята девственост и ми принадлежиш. Ако аз не мога да те имам, никой друг няма да те има — гневът му я изгаряше. — Ще бъдеш моя любовница. Ще те настаня някъде и ще те посещавам, когато ми е удобно.
Той можеше да бъде студен и бездушен, колкото и тя.
Безстрастните му думи вледениха Мойра. Какво направи?
Нима уби любовта, която той й предлагаше? Наистина ли би могъл да я направи своя любовница? Затвореният мрачен израз на лицето му показваше, че е способен на всичко. Повече приличаше на предишния Черен Джак, на порочния развратник, който беше, когато се срещнаха за първи път.
— Ще те уведомя, когато всичко бъде уредено. Ще бъдем дискретни относно нашата малка сделка. Ще видиш, че съм щедър любовник
Лицето на Мойра силно почервеня. Света Дево, как можеше така да се отнася към нея? Тя не беше проститутка. Дотук с любовта, иронично си помисли тя. Би трябвало да знае, че Джак Грейстоук бе твърде затънал, за да може да се промени.
— Върви по дяволите! — изкрещя Мойра. — Не искам нищо от теб.
Гневът на Джак се изля в порой от ругатни, които биха прегорили дори ушите на статуя. Той не помнеше някога да е бил толкова ядосан. Оказваше се, че Мойра го желае единствено заради удоволствието, което й доставя. Ако тя искаше това, той щеше да й даде цялото удоволствие, което би могла да понесе. Предложи й почтеност, своето име, титлата си, всичко, което притежава. Тя го отхвърли. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше.
Отви се и нахлузи панталона с гневни движения. В очите на Мойра се спотайваха сълзи, докато го наблюдаваше. Тя се опита да си внуши, че го вбеси отказът от неговото предложение, че той всъщност не мислеше така. Нима не съзнаваше колко я наранява? Тя му правеше услуга. Дори неговият най-добър приятел му каза да не се жени за нея.
— Нямаш причини да ме мразиш толкова. Защо правиш това?
По красивите му черти премина мрачна и опасна сянка:
— Това е глупав въпрос, Мойра, и не заслужава отговор. Помисли какво се случи между нас предишната нощ. Отказът ти да се омъжиш за мен ме кара да мисля, че нямаш никакви чувства. Наслаждаваш се на удоволствието, което ти дарявам, но все пак неубедително се оправдаваш, за да избегнеш обвързването. Да ти кажа ли истината? По-скоро бих си взел любовница, отколкото съпруга. Предложих ти единствено защото мислех, че това искаш.