— Студено ти е. Скачай в леглото и ми разкажи какво видя.
Тъй като Мойра упорстваше, Джак я повдигна и я пренесе в своето легло. После я зави с одеялото и се пъхна вътре при нея.
— Сега ми разкажи какво те уплаши толкова
Тялото на Джак излъчваше приветлива топлина, която я обгърна, приласка я, накара я да се почувства в безопасност. Нямаше нужда да го докосва, за да усети овладяната му сила.
Мойра преглътна и навлажни устните си.
— Отначало си помислих, че това е просто лунна светлина, която струи през прозореца, но после осъзнах, че наблюдавам някакво свръхестествено явление. Беше призрак сигурна съм. Не мога да се закълна, но съм убедена, че привидението беше жена.
— Жена? — смаяно попита Джак. Доколкото познаваше историята на Грейстоук, лейди Амелия никога не се беше появявала пред друг освен пред членовете на фамилията.
— Как изглеждаше тя? Как беше облечена? Много ли те изплаши?
— Видях светлина — Мойра се замисли, като осъзнаваше, че изпитва само любопитство. — Изобщо не беше страшна. В светлината изникна женска фигура, въпреки че не ми е ясно как осъзнах това.
— Тя каза ли ти нещо?
— Нито дума. Излезе през затворената врата, преди да я огледам добре. Втурнах се към салона, за да я проследя и я видях как влиза в твоята стая отново през затворената врата — тя пламна и отмести погледа си. — Съжалявам, може би ми се е присънила. Не исках да те безпокоя. Не трябваше да нахълтвам при теб, без да почукам.
— Не мога да повярвам, че си видяла лейди Амелия. Не й е присъщо да се появява пред хора, които не са от семейството.
— Лейди Амелия? — повтори Мойра с дълбоко облекчение. — Мислех, че губя разсъдъка си. Господин Петибоун ми разказа нейната история. Твърде тъжна е.
Джак се вгледа изпитателно в лицето й, което бе болезнено красиво в рамката от светлината на свещта. Нейните топли медени очи отвърнаха на погледа му, а алените й устни изглеждаха толкова сладки, че му се прииска да ги вкуси. Той усети как в слабините му започна да се разлива томителна топлина, която потече плътна и гореща по вените му.
Желаеше я. Тя беше негова любовница и като че ли нямаше причина да не се възползва от нейните прелести. Тя бе тук, в неговото легло, нищо, че някакъв нахален призрак я доведе в спалнята му. Той много добре щеше да се възползва от случая да я люби.
— Все още ли се страхуваш? — попита Джак.
Мойра поклати глава:
— Вече не.
Как би могла да се страхува, щом я обгръщат силните ръце на Джак? Усещаше как косъмчетата по краката му боцкат кожата й и… Тя притихна, осъзнавайки, че Джак е гол под завивката. Издиша рязко и престана да мисли.
— Добре ли си, Мойра? — каза Джак, вземайки нейното спокойствие за страх. — Лично аз не вярвам в духове. — Той се огледа, търсейки своята пакостлива предшественица, и се помоли тя да му прости. — Но лейди Амелия е добронамерена душа, макар и малко да е натраплива.
— Не съм изплашена. Аз… — гласът й потрепера. — О, Боже, не мога да мисля. Не трябваше да налетя на теб.
— Ти си моя любовница, имаш пълното право да си в моето легло.
Безгрижните му думи я прерязаха дълбоко.
— Без да взимам под внимание всичките ти грандиозни планове, аз не съм твоя любовница, нито ще бъда някога — отвърна язвително.
— Ти си една проклета влудяваща женска, Мойра О’Туул — каза грубо Джак. — Веднъж ми отказа да се омъжиш за мен, и аз няма да те моля повторно. На Черния Джак Грейстоук никога не му е липсвала гордост. За съжаление не мога да ти устоя. Ти си истинско изкушение, лейди.
Устата му се наклони над нейната бавно и съблазнително, езикът му беше като оръжие на дявола, докато проникваше навътре и изследваше сладките дълбини. Преди да се потопи в бездната на грешната наслада, Мойра се убеди, че Джак беше по-скоро дявол, отколкото човек. Докато упойващите му целувки размекваха костите й, тя пожела да намери кураж да остане с него и да съсипе живота му.
— Вашите целувки и прегръдки водят към гибел, лорд Грейстоук — каза Мойра и се отдръпна от него, въпреки че това й струваше скъпо. — Не съм някоя уличница, и вие не можете да се отнасяте към мен като такава. — Гневът й даде сила, тя изскочи от леглото и избяга от стаята.
— Грешиш, Мойра! — извика след нея Джак. — Ти си моя, когато и да те поискам. Сега можеш да избягаш, но няма да стигнеш далече. Много по-дълго бях Черния Джак, отколкото херцог Ейлсбъри, а Черния Джак си има начини да получава каквото поиска. Божичко — изруга той под носа си, — как може една жена да ме накара да падна толкова ниско?