Джак се завърна вкъщи малко преди часа за вечеря. Когато запита за Мойра, му казаха, че има главоболие и е прекарала целия ден в стаята си. Той веднага изпита угризение. Не трябваше да бъде толкова груб с нея предишната нощ но беше толкова ядосан, че се бе върнал обратно в старата си същност, която вече не му допадаше. Но тя беше засегнала неговата гордост и го бе наранила дълбоко, когато отказа да се омъжи за него. Той й бе предложил сърцето си, своя дом, цялото си богатство, а тя отблъсна предложението му.
Мойра разсъждаваше глупаво, че той просто ще си седи и ще я остави да го напусне, но не взимаше под внимание неговото чувство за притежание, щом ставаше въпрос за нея. Тя беше негова; никой друг не можеше да я има. Ако предпочиташе да стане негова любовница, нека да бъде така. Гневът му от изминалата нощ се беше поохладил, но той все още беше решен да я настани в къщата, която бе наел, и да види как ще се чувства тя като държанка. Навярно тогава ще осъзнае какво беше пропуснала, като отхвърли неговото почтено предложение.
Той никога преди това не беше казвал на някоя жена, че я обича — и вероятно нямаше да го повтори след отговора, който получи от Мойра Навярно това, което изпитваше към нея, не бе любов; може би е само луда страст. Не можеше да отдели проклетите си ръце от нея. Проклета да е Мойра с дяволското й твърдоглавие и проклета да е лейди Амелия за това, че ги събра
Вечерта беше унила. Джак очакваше Мойра да се присъедини към него и понеже тя не го направи, той помоли Матилда да забави вечерята. Седеше безмълвен, размишлявайки за отсъствието на Мойра и за собствената си неутолима необходимост от малката свадливка, за която мечтаеше. Накрая търпението му се пръсна. Той повика Джили от кухнята
— Моля те, Джили, съобщи на госпожица Мойра, че изисквам присъствието й на масата.
Джили незабавно се поклони и забързано излезе от трапезарията. След доста време камериерката се завърна. Лицето й пламтеше, а изражението й беше болезнено. Когато застана до Джак, тя скри лицето в престилката си и заплака. Той рязко стана и захвърли салфетката.
— За Бога, Джили, какво пък има сега? Нещо лошо ли се е случило с Мойра?
— Не мога да я открия, милорд. Претърсих навсякъде.
В главата на Джак зазвъняха тревожни звънчета.
— Как не можеш да я откриеш?
— Страхувам се, че е изчезнала, милорд. Липсват някои дрехи.
— Извикай Петибоун! — Джили не се движеше достатъчно бързо и той изкрещя: — Веднага!
Щом чу врявата, Матилда се зададе от кухнята. Петибоун влетя като хала в трапезарията, а Джили едва смогваше да го догонва.
— Джили ми каза, милорд. Нямам представа къде може да е отишла госпожицата.
— Кога я видя за последен път?
Вчера, милорд. Рано тази сутрин Джили й занесе прах срещу главоболие, а Мойра й позволи да посети болната си майка. После Матилда и аз излязохме на пазар. Мислех, че госпожица Мойра е все още в стаята си, но тя може да е излязла, докато всички сме били навън.
— Някой от вас има ли представа къде може да е отишла? — Още малко и щеше да избухне, но внимателно се овладя. Как можа Мойра да му причини това?
Ни най-малка. Освен ако… — добави Петибоун с болезнено изражение. — Днес, когато вземах няколко монети за покупките, открих, че от вашия сейф липсват пари. Мислите ли, че тя може да ги е откраднала? — Той отправи изпитателен поглед към Джак. — Навярно е имала уважителна причина.
Джак му отвърна с убийствен поглед:
— Ти да не би да си в заговор с лейди Амелия?
— Моля?
— Няма значение — Джак се обърна към Матилда. — Мойра спомена ли ти нещо за заминаване?
Силно разстроена, Матилда кършеше ръце.
— Едно време, милорд. След като напуснахме имението на сър Дашууд, тя каза, че отива в дома на своя брат, близо до Килкъни, в Ирландия. Обеща, че ще ме вземе със себе си.
Петибоун изглеждаше разтревожен.
— Това беше преди лорд Джак да ме наеме като икономка — побърза да добави Матилда, като видя ужасеното му изражение.
— Може би е заминала за Ирландия.
— Да запазя ли място на следващия кораб за Ирландия, милорд? — попита икономът.
— Не! — Петибоун се стресна от неговото избухване. — Утре ще се поинтересувам дали някой, отговарящ на описанието на Мойра, е запазил място на кораба, отплаващ днес за Ирландия.
— Ще я последвате ли, милорд? — искаше да знае Петибоун.
— Аз нямам никаква власт над Мойра; тя може да постъпва както й е угодно. Сега можеш да сервираш вечерята, Матилда.
Въпреки че гласът му беше студен и невъзмутим, той се чувстваше така, сякаш току-що му бяха нанесли удар в гръкляна. Не му се вярваше, че би стигнала дотам, че да открадне от парите му, за да си плати билета до Ирландия. Толкова силно ли го мразеше? Дали не бе прекалил, като поиска да му стане любовница? Ако тя не беше отхвърлила предложението му, на него никога не би му хрумнала подобна идея. По дяволите, както искаше тя от него? Когато отхвърли любовта му, той ядосан си я бе взел обратно и й предложи нещо по-непочтено в желанието си да я нарани така, както го нарани тя. Всичко, което постигна обаче, бе това, че я загуби. Адът щеше да замръзне, преди да я последва. Дните на молби бяха свършили.