— Ейлсбъри, хубаво е, че ви виждаме отново сред нас. Ужасно съжаляваме за вашия братовчед, наистина ужасно — каза лорд Креншоу.
— Да, наистина — повтори лейди Креншоу. — Ще даваме прием по случай осемнадесетия рожден ден на дъщеря ни следващата седмица. Ще ви изпратя покана. Наоколо не са останали твърде много подходящи ергени с вашето обществено положение. Със сигурност ще получите множество покани.
Семейство Креншоу се отправиха към семейство Гормън; тогава последва приливна вълна от хора, които идваха да го поздравят. Повечето от тях бяха каймакът на обществото и имаха дъщери за омъжване. Преди няколко седмици същите тези хора бяха готови да бранят своите невинни дъщери от Черния Джак Грейстоук Беше забележително какво може да направи една титла за някого.
— Джак, не очаквах да ви видя тук тази вечер. Липсвахте ми, милорд.
Джак се усмихна на Виктория. Бракът по сметка вече не му беше необходим, но това не означаваше, че не би могъл да пофлиртува с нея.
— Изглеждате прелестно тази вечер, милейди. Бях забравил колко сте красива.
Виктория си придаде важност и каза дяволито:
— Свирят валс, милорд. Ще танцувате ли с мен?
Джак пое ръката й и я поведе към съседната зала, препълнена с танцуващи.
— Мислех, че ми се сърдиш, Виктория — каза Джак, докато грациозно я въртеше.
— Така е, но ти си твърде интригуващ мъж, за да ти се сърдя продължително. Беше безобразно, от твоя страна, да ми изиграеш такъв номер. Вярвам, че си показал вратата на твоята малка уличница
В леденостудените очи на Джак проблесна усмивка.
— Мойра вече не е с мен.
— Склонна съм да започнем оттам, докъдето бяхме стигнали, преди да се разделим, без лоши чувства — изгука Виктория с престорена свенливост.
— Вече не търся… съпруга — отговори провлечено Джак. — Все пак, приемам… друг вид… предложения.
Виктория зяпна от яд, но после бързо прикри своето раздразнение. Беше уверена, че ако само веднъж вкара Джак отново в леглото си, щеше да промени мнението му.
Твърде отдавна тя беше опитала изключителния начин, по който се любеше той. Сега й се прииска да не си беше уговаряла среща с лорд Ренфрю по-късно тази вечер. Винаги можеше да го помоли да я отложат, но Ренфрю не беше мъж, когото можеше да разиграва.
— Не съм свободна тази вечер. Отбий се при мен утре.
В пристъп на внезапно просветление Джак осъзна, че не изпитва нищо към лейди Виктория, нито дори мимолетен интерес. Чудеше се дали мъжът, с когото тя щеше да преспи тази вечер, знае, че вече планира следващата си авантюра. Предишният Черен Джак нямаше да го е грижа с кои или с колко мъже спеше Виктория, докато му доставяше удоволствие, щом дойдеше негов ред, ала лорд Джак беше малко по-различен. След като се бе любил с Мойра, която беше чиста и непорочна, преди той да отнеме девствеността й, Виктория му се струваше слабо привлекателна По дяволите, идеше му да извие врата на лейди Амелия за това че му даде съвест.
— Ще се отбия при вас, ако не съм зает — отвърна уклончиво Джак, когато танцът свърши. — Ако ме извините, милейди, мисля да си пробвам късмета на карти.
Той бързо се измъкна считайки се за късметлия, че Виктория не беше негова съпруга На път за залата на картоиграчите поспря, за да се освежи с едно питие. С голямо уиски в ръка си запробива път през мъглата от дима на пурите, докато търсеше маса със свободен стол. На една той забеляза Спенс и се отправи в тази посока.
— Имате ли нещо против да се присъединя към вас, господа?
— Джак! Проклет да съм! — зарадва се Спенс, скочи и издърпа един стол. — Не очаквах да те видя тук Точно както в доброто старо време, а? Уиски ли пиеш? Време беше да се осъзнаеш. Започвах да си мисля, че си се променил.
— Не думай — каза Джак седна и кимна на останалите играчи.
Загуби твърде много. Умът му не беше в картите. Обикновено острият му усет за играта беше притъпен от многото уиски. В устата си усещаше кисел вкус, а главата го цепеше зад слепоочията. Започваше да си мисли, че вече е неспособен за тази проклета поквара. Признавайки разгрома си, той се изправи някак неуверено и заяви, че му стига за тази вечер.
— Ще дойда с теб — каза Спенс. Почувства, че Джак се е умислил и се зачуди какво ли го безпокоеше. Играеше като начинаещ и пиеше твърде много, дори за Черния Джак.
— Няма нужда С каретата съм.
— Рано е още. Ще те придружа до вкъщи и хубавичко ще си по-бъбрим. Доста време мина. Мойра е добре, надявам се.
При споменаването на името й устните на Джак се свиха ядно в тънка линия.
— Ела, ако искаш, но не съм в настроение за глупави въпроси. — Джак се потопи в мълчалив размисъл, който продължи, докато не слязоха от каретата в имението. Петибоун отвори вратата със загрижено лице.