– Боя се, че обикновено аз се оказвам ревнивата.
– Точно поради тази причина Мартин ревнува и от интернет, защото чрез интернет общувам с приятелките ми. Имам толкова много приятелки, които никога не съм виждала на живо, истински приятелки. Пишем си, общуваме във форуми, в социалните мрежи. Знам, че понякога Мартин гледа порно, ние нямаме тайни един от друг, ако не гледаше, сигурно щеше да е единственият в цяла Германия, според мен интернет порнографията е създадена за германците, защото те обичат да са сами, всичко да е под техен контрол и си мечтаят за власт. Той обаче твърди, че гледа порно само защото аз имам толкова приятелки в интернет.
– Което би могло да се определи и като женското порно, разбира се – отбеляза Пип.
– Не, не. Мислиш така, защото си млада и може би не се нуждаеш толкова от приятелство.
– А някога минавало ли ти е през ума просто да започнеш да излизаш с жени?
– В момента отношенията между мъжете и жените в Германия са ужасни – отвърна Анагрет, което някак си означаваше, че отговорът на въпроса е отрицателен.
– Като казах онова за женското порно, мисълта ми беше, че интернет успява да задоволи потребностите от разстояние. И на мъжете, и на жените.
– Само че потребността от приятелство при жените наистина се задоволява чрез интернет, не е някаква фантазия. И тъй като Андреас разбира силата на интернет и неговото значение за жените, Мартин ревнува и него, това е причината, а не защото някога съм била близка с Андреас.
– Аха. Но след като Андреас е харизматичният водач, който държи властта, според мен това означава, че е същият като всички мъже.
Анагрет поклати глава.
– Андреас, и това е най-хубавото у него, си дава сметка, че интернет е най-невероятният механизъм за разкриване на истината, създаван някога. И какво ни казва той? Че обществото зависи от жените, не от мъжете. Всички мъже зяпат снимки на жени, а в това време жените общуват с други жени.
– Забравяш обратните и клипчетата с домашни любимци – отбеляза Пип. – Да се залавяме ли с въпросника? Горе ме чака един младеж, затова съм само по халат, ако се чудиш.
– Сега? Горе в стаята ти? – сепна се Анагрет.
– Нали каза, че въпросникът е кратък?
– Не може ли да дойде някоя друга вечер?
– Не бих го допуснала, ако зависи от мен.
– В такъв случай се качи да го предупредиш, че ти трябват още няколко минути, десетина минути, важен разговор с приятелка. Така поне веднъж не ти ще си ревнивата.
Анагрет ѝ намигна, което за Пип беше истинско постижение, тя не можеше да намигва, тъй като намигването е несъвместимо със сарказма.
– По-добре направо да се захващаме, че по-бързо да приключим – отвърна тя.
Анагрет я увери, че няма верни и грешни отговори на въпросите, което според Пип нямаше как да е вярно, тъй като, ако нямаше грешни отговори, какъв беше смисълът? Но красотата на Анагрет ѝ действаше успокояващо. На Пип ѝ се струваше, че е на събеседване за работа, която всъщност е да бъде Анагрет.
– „Коя от следващите свръхспособности е най-добре да притежава човек? – зачете Анагрет. – Да може да лети, да става невидим, да чете чужди мисли или да спира времето?“
– Да чете мисли – отвърна Пип.
– Добър отговор. Макар че, както вече казах, няма правилни отговори.
Топлата усмивка на Анагрет направо я разтапяше. Пип все още тъгуваше по колежа, където с лекота се беше справяла с тестовете.
– „Обосновете избора си, моля“ – прочете Анагрет.
– Защото не вярвам на хората – заобяснява Пип. – Дори и майка ми, на която напълно вярвам, не ми казва всичко, а има важни неща, които би било чудесно да ги разбера, без да се налага тя да ми ги казва. Така ще знам това, което искам, без това да я нарани. А с всички останали, ама наистина всички, никога не съм сигурна какво си мислят за мен и като цяло не ме бива много в отгатването. Така че ще е прекрасно да мога просто да надникна в главите им, само за две секунди, колкото да се уверя, че всичко е наред, да съм сигурна, че не си мислят някакви ужасни работи за мен, без изобщо да го подозирам, и така ще мога да им се доверя. Няма да злоупотребявам. Ужасно е да не можеш да вярваш на хората! Трябва постоянно да се напрягам да отгатна какво искат от мен. Толкова е уморително.
– О, Пип, май изобщо няма смисъл да минаваме останалите въпроси. Отговорът ти е невероятен!
– Наистина ли? – Пип се усмихна тъжно. – Ето, виждаш ли, даже и сега се чудя защо ми говориш така. Може би просто се опитваш да ме накараш да довърша въпросника. И в този смисъл също така се чудя защо за теб е толкова важно да го направя.