– На Стивън – отговори Пип.
На лицето на Анагрет се мярна разочарование.
– Този Стивън? В къщата?
– Да, какво лошо има в това?
– Извинявай, мислех, че ще се обадиш на майка ти. Досега я спомена във всичките си отговори. Нали единствено на нея имаш доверие?
– Това е доверие в по-дълбок смисъл – обясни Пип. – Тя ще полудее от притеснение, а и не я бива да се оправя с такива неща, няма да знае към кого да се обърне, за да ми помогне. А Стивън ще знае на кого да се обади.
– На мен той ми се струва малко слаб.
– Какъв?!
– Слаб, без воля. Женен е за онази гневна, властна жена.
– Да, знам, бракът му е пълна скръб, повярвай ми, много добре го знам.
– Ти си падаш по него! – възкликна смаяно Анагрет.
– И какво от това?
– Ами не ми го каза. Говорихме си толкова много онази вечер, а не ми каза нищо за това.
– И ти не ми каза, че си спала с Андреас Волф!
– Андреас е публична фигура. Трябва да съм предпазлива. А и беше много отдавна.
– Но говориш за него така, сякаш си готова веднага да скочиш пак в леглото му.
– Пип, моля те. – Анагрет я хвана за ръцете. – Да не се караме. Не знаех, че изпитваш чувства към Стивън. Извинявай.
Само че болката от раната, отворена от думата „слаб“, вместо да утихне, се увеличаваше; Пип смаяно си даде сметка колко лична информация е споделила с тази жена, която беше толкова уверена в красотата си, че беше способна да окичи лицето си с тенекийки и да окълца косата си (поне така изглеждаше) с косачка за трева. Пип, която нямаше основания за подобна самоувереност, отпусна ръце, стана и хвърли с трясък купата от овесените ядки в мивката.
– Качвам се в стаята ми...
– Недей, останаха още шест въпроса...
– Тъй като очевидно няма да замина за Южна Америка, а и изобщо не ти вярвам, по-добре ти и твоят приятел чекиджия да продължите направо към Лос Анджелис, да си намерите друга къща, където да отседнете, и да задавате въпросите си на някой, който си пада по по-силен мъж от Стивън. Тук повече не сте добре дошли и това го казвам не само от свое име, а от името и на всички останали. Ако поне малко ти пукаше за мен, щеше да видиш, че в момента изобщо не ми е до теб.
– Пип, моля те, почакай, съжалявам, наистина съжалявам. – Анагрет наистина изглеждаше покрусена. – Няма нужда да отговаряш на повече въпроси...
– Нали каза, че трябва да следваме формуляра? „Трябва“ това, „трябва“ онова. О, боже, колко съм глупава.
– Не, не, ти си умна, адски умна. Даже според мен си невероятна. Но ми се струва, че животът ти се върти прекалено около мъжете, малко повече от необходимото.
При тази нова обида Пип зяпна слисано.
– Навярно имаш нужда от приятелка, която е малко по-възрастна, но е била същата като теб навремето.
– Изобщо не си била като мен! – възрази Пип.
– Напротив, бях. Седни, моля те. Остани да си поговорим.
Тонът на Анагрет беше толкова нежен и едновременно с това заповеден, оскърблението ѝ беше лепнало толкова унизително петно на присъствието на Джейсън в стаята горе, че Пип едва не ѝ се подчини. Но завладееше ли я недоверие към някого, за нея ставаше едва ли не физически непоносимо да бъде в една стая с него. Тя изскочи в коридора, чу как столът изстърга по пода зад гърба ѝ, името ѝ отекна във въздуха.
На площадката на втория етаж Пип се спря да се съвземе. Стивън бил слаб? Прекалено много мислела за мъже? Толкова мило! Как човек да не се почувства поласкан!
Семейната свада от другата страна на вратата беше утихнала. Пип тихо се прокрадна към прага и се ослуша, звуците от баскетболния мач долу заглъхнаха. След миг долови проскърцване на пружина, последвано от недвусмислено приглушено пъшкане, и тя осъзна, че Анагрет е права, Стивън наистина беше слаб; от друга страна, напълно нормално беше да прави секс с жена си. Да ги слуша, да си ги представя, да бъде отритната – Пип се почувства тъй самотна, а имаше един-единствен начин да облекчи самотата си.
Тя се втурна нагоре на бегом, вземаше стъпалата по две наведнъж, сякаш ако съкратеше с пет секунди изкачването, щеше някак си да компенсира половинчасовото си отсъствие. Пред вратата надяна на лицето си маска на засрамено разкаяние. Беше използвала това изражение хиляди пъти пред майка си и то винаги даваше резултат. Натисна бравата и надникна от прага.
Лампата беше светната, Джейсън се беше облякъл, седеше на ръба на леглото и щракаше по телефона си.
– Хей – прошепна Пип. – Много ли си ми сърдит?
Той поклати глава.
– Не, но обещах на сестра ми, че ще се прибера до единайсет.
Думата „сестра“ прогони разкаянието от изражението на Пип, ала Джейсън и без това не я гледаше. Тя се приближи и седна до него.