– Все още няма единайсет, нали?
– Единайсет и двайсет е.
Пип облегна глава на рамото му и го хвана за мишницата. Усещаше как мускулите му шават, той продължаваше да пише по телефона.
– Извинявай – каза тя. – Не мога да обясня какво стана. Не, мога, но не искам.
– Няма нужда от обяснения. И без това си знаех.
– Какво?
– Нищо. Няма значение.
– Не, кажи ми, какво? Какво си знаел?
Джейсън престана да пише и се взря в пода.
– Не че аз съм много нормален. Но в сравнение с теб...
– Искам да се любим като нормални хора. Все още можем да го направим, нали? Само за половин час? Може да кажеш на сестра ти, че ще се забавиш малко.
– Виж, Пип... – Той се намръщи. – Това истинското ти име ли е?
– Аз си го измислих.
– Имам чувството, че не говоря на теб, когато го използвам. Странно е някак... „Пип“. „Пип“. Не ми звучи... Не знам...
И последните остатъци разкаяние изчезнаха от лицето ѝ и тя се дръпна. Знаеше, че трябва да овладее надигащия се изблик, но това не беше по силите ѝ. Успя поне да се сдържи да не се разкрещи и заговори с тих глас:
– Аха. Значи, не ти харесва името ми. Какво друго не ти харесва?
– О, я стига. Ти ме заряза да вися тук цял час. Повече от час даже.
– Да. Докато сестра ти те чака.
Думата „сестра“ беше като клечка кибрит, хвърлена в пълна с газ фурна, така си представяше клокочещия всеки ден в нея гняв, който всеки миг можеше да избухне, стори ѝ се, че чува едно „буууум“ отнякъде.
– Хайде – продължи тя с разтуптяно сърце, – спокойно можеш да изброиш всичко, което не харесваш, тъй като очевидно никога няма да спиш с мен, защото не съм достатъчно нормална, макар че ще ми трябва малко помощ да разбера какво толкова ми е ненормалното.
– О, я стига – повтори Джейсън. – Можеше просто да си тръгна, нали?
Самодоволната нотка в гласа му подпали един по-голям, по-разлят облак газ, взривоопасна политическа субстанция, просмукала се в нея първо от майка ѝ, а впоследствие и от някои преподаватели в колежа, от няколко съзнателно движещи се по ръба на вулгарността филма и сега и от Анагрет, усещане за несправедливостта на това, което един преподавател беше нарекъл „анизотропията“ на междуполовите отношения, в които мъжете могат да прикриват своите опредметяващи желания с езика на чувствата, а жените се включват в мъжката игра на свой собствен риск, или биват излъгани, ако се оставят да бъдат опредметени, или се превръщат в жертви.
– Но май нямаше нищо против мен, когато оная ти работа беше в устата ми.
– Не аз я пъхнах там – отвърна той. – А и не се задържа дълго.
– Да, защото трябваше да сляза да взема презерватив, така че да я вкараш в мен.
– Ха! Значи, аз съм виновен за всичко, така ли?
През пелената на пламъка – или на кипналата кръв – погледът на Пип се спря върху телефона в ръката на Джейсън.
– Ей! – извика той.
Тя скочи и хукна към другия край на стаята с телефона му.
– Ей, не може да ровиш в чужди телефони! – изкрещя той и се втурна след нея.
– Мога!
– Не, не можеш, не е честно! Не можеш!
Тя се пъхна под детското бюро, единствената мебел в стаята, обърна се с лице към стената и запъна стъпало в крака на бюрото. Джейсън я дръпна няколко пъти за колана на халата, но не успя да я измъкне и очевидно нямаше желание да приложи повече сила.
– Изрод! – извика той. – Какво правиш?
Пип докосна екрана с разтреперани пръсти.
Да се видим пред мома в 4 ч.
–Мамка му, мамка му, мамка му – нареждаше Джейсън, обикаляйки край бюрото. – Какво правиш?
Тя плъзна показалец и отвори предишния разговор.
Най-дългата „секунда“ прекъсване в леглото! 62 мин и още я няма!
Поне готина ли е?
Симпатична, фантастично тяло.
Какво значи фантастично? Цици?
8+
Значи, си струва чакането.
Отстъпвам ти я, ако си падаш по хахавелници. 68 мин!
Пип се приведе на една страна, пусна телефона на пода и го плъзна към Джейсън. Гневът ѝ прегоря също толкова бързо, колкото и беше пламнал, като остави след себе си пепелища тъга.
– Просто така си говорят някои от приятелите ми – рече Джейсън. – Не е нищо.
– Моля те, върви си – рече тя едва чуто.
– Да започнем начисто. Отначало? Наистина съжалявам.
Той сложи ръка на рамото ѝ и тя се сви. Джейсън се дръпна.
– Добре, да поговорим утре, а? Явно тази вечер не беше подходяща и за двама ни.
– Върви си, моля те.
1 У. Шекспир, „Отело“, Действие ІІІ, Сцена ІІІ, прев. В. Петров. – Б. пр.
* * *
„Възобновяеми решения“ не произвеждаше, не сглобяваше и дори не внедряваше нищо. В зависимост от регулаторната атмосфера (не климат, а атмосфера, тъй като тя се променяше периодично и понякога едва ли не час по час) компанията предлагаше „пакети“, извършваше „посреднически услуги“, събираше „данни“, правеше „проучвания“, „намираше“ клиенти. На теория всичко това беше съвсем смислено. Америка изхвърляше прекалено много въглерод в атмосферата, възобновяемата енергия можеше да помогне за решаването на този проблем, федералните и щатските власти постоянно измисляха нови данъчни облекчения, доставчиците на ток бяха от безразлични до умерено ентусиазирани относно възможността да „позеленят“ образа си, доволно голям процент от домакинствата и предприятията в Калифорния бяха склонни да плащат по-високи цени за по-чиста енергия и надценката, умножена по десетки хиляди и прибавена към изливаните от Вашингтон и Сакраменто субсидии, минус средствата, които отиваха за компаниите, които наистина произвеждаха и внедряваха новите технологии, беше достатъчна за заплатите на петнайсетте души във „Възобновяеми решения“ и за задоволяване на очакванията на стоящите зад дружеството рискови фондове. Освен това ключовите думи, които се повтаряха във всеки проект, също бяха „добри“: „колектив“, „общност“, „кооператив“. А Пип искаше да прави добри неща, било то и поради липсата на по-големи амбиции. От майка си беше научила колко е важно човек да води моралосъобразен живот, а в колежа се беше научила да изпитва тревога и вина за неутолимия консумеризъм в родината си. Проблемът ѝ във „Възобновяеми решения“ беше, че тя така и не можеше да схване какво точно продава дори когато се намираха желаещи да купят предлаганите от нея услуги, и винаги щом ѝ се стореше, че започва да схваща какъв е нейният „продукт“, ѝ възлагаха да се заеме с нещо друго.