Въпреки това Драйфус отново се беше нанесъл там. По цял ден пишеше дълги по десетки страници писма до банката, нейните агенти и различни държавни институции. В рамките на шест месеца заплаши да заведе четири съдебни дела и вкара банката в задънена улица, за което помогна и фактът, че къщата беше в ужасно състояние. Само че, като се изключеха социалните помощи, Драйфус не разполагаше с други средства и затова той се съюзи с движението „Окупирай“, сприятели се със Стивън и се съгласи да дели къщата с други самонастанили се в замяна на храна, поддръжка и плащане на сметките. В разгара на „Окупирай“ там беше същински аврамов дом от всевъзможни навлеци и вагабонти. В крайна сметка обаче съпругата на Стивън успя да наложи някакъв ред. Една от стаите беше отделена за приходящи посетители, а две бяха дадени на Рамон и брат му Едуардо, които дойдоха със Стивън и съпругата му от Католическия работнически дом.
Пип се беше запознала със Стивън в кръжока по разоръжаване няколко месеца преди камиончето на една обществена пералня да блъсне Едуардо, който загина на място. Това бяха щастливи месеци за нея, тъй като тя беше останала с впечатлението, че Стивън и съпругата му са пред раздяла. Още с появата си пламенният Стивън с тяло на борец и с момчешки перчем беше привлякъл вниманието ѝ и си личеше, че и другите момичета от кръжока го харесват. Но единствено тя се осмели да го покани на кафе (което се наложи да плати, тъй като той не вярваше в парите). Предвид готовността, с която Стивън се съгласи, Пип имаше основания да приеме, че това е нещо като първа среща.
При следващите излизания на по кафе тя му призна за фобията си от ядрени оръжия, която я беше обзела като ученичка, за желанието си да върши добри дела и за опасението си, че кръжокът им не е по-полезен от дейността на „Възобновяеми решения“. Стивън ѝ разказа, че се е оженил за гаджето си от колежа, двамата били прекарали дълги години по католически работнически домове, били дали обет за бедност, следвали примера на Дороти Дей, обединявали в едно радикални политически възгледи и религията, но впоследствие пътищата им се разделили, съпругата му била станала по-религиозна и по-аполитична, докато при него било обратното, тя си отворила банкова сметка и започнала работа в дом за инвалиди, а той се отдал на „Окупирай“ и живеел без пари. Макар че Стивън беше загубил вярата си и беше напуснал Църквата, годините, прекарани в католически работнически домове, го бяха белязали с едва ли не женска емоционална прямота, невероятна способност да достига до сърцевината на нещата, която Пип не беше срещала до този момент у друг мъж и не очакваше от толкова обръгнал тип. В пристъп на доверчивост тя се разговори още повече за себе си и сподели, освен всичко останало, че плаща невъзможно висок наем за апартамента, в който живееше с няколко приятелки от колежа, Стивън я изслуша състрадателно и когато малко след смъртта на Едуардо ѝ предложи стаята му, без наем, тя го прие като знак, че връзката им има бъдеще.
Само че, когато отиде да разгледа къщата и да се запознае с останалите обитатели, Пип откри, че Стивън и съпругата му не са дотам разделени, че да не споделят едно легло. Освен това Стивън не си беше направил труда да се появи въпросната вечер, може би се беше досетил, че въпросът за леглото ще я изненада неприятно. На нея ѝ се струваше, че той съзнателно я е подвел за състоянието на брака си. Ала защо го беше направил? Само по себе си това не ѝ ли даваше основания за надежда? Съпругата му Мари беше румена блондинка в края на трийсетте. Тя водеше разговора, Драйфус седеше като сфинкс в ъгъла, а Рамон плачеше за брат си. И или Мари беше толкова суетна, че не виждаше заплаха в Пип, или наистина беше добродетелна католичка и се беше трогнала от тежкото финансово положение на младото момиче. Тя прие Пип с майчинска ласка, която оттогава насетне Пип неизменно възприемаше като укор към присвиващата стомаха ѝ ревност, която тя изпитваше към нея.