– Сега полицията има да се тревожи за по-важни неща.
– Едва не прегазих шестима души, като идвах насам.
– По-добре ли ще ти стане, ако ти кажа, че не съм на себе си от страх?
– Така ли е?
– Да, малко. – Той ме ръгна по рамото. – А ти?
– Имал съм и по-приятни нощи.
– Няма да забравя помощта ти, Том. Никога.
В колата, с пуснато до дупка парно, се посъвзех. Андреас ми разказа още за себе си със странните, взети от книгите понятия, с които разсъждаваше, и за копнежа си по по-хубав, по-чист живот с Анагрет.
– Ще си намерим жилище. Може да останеш с нас колкото искаш. Това е най-малкото, което можем да направим за теб.
– И какво ще работиш?
– Не съм мислил чак толкова напред.
– Занимава ли ти се с журналистика?
– Може. Как е?
Разказах му какво е да си журналист и той като че ли се заинтригува, но усещах леко неизречено отвращение, сякаш имаше по-големи амбиции, които тактично се въздържаше да спомене. Същото бях доловил и когато разглеждаше снимката на Анабел: Андреас беше готов да се възхити на това, което имам, стига неговото да е по-хубаво. Това може би не предвещаваше нищо добро за едно приятелство между равни, но тогава, в началото, в топлата кола, то беше в съзвучие с опита от предишните ми влюбвания – чувството за малоценност, надеждата все пак да бъдеш оценен.
– Гражданският комитет се събира утре сутрин – рече той. – Хубаво е да дойдеш с мен да те представя, така че в петък да не питат кой си. Как си с немския?
– Ъъъ...
– Sprich! Sprich!
– Ich bin Amerikaner. Ych bin in Denver geboren...40
– Р-то не е както трябва. Трябва да е по-гърлено. Amerikaner. Geboren.
– Р-то ми е най-малкият проблем.
– Noch mal, bitte: Amerikaner.41
– Amerikaner.
– Geboren.
– Geboren.
В продължение на около час оправяхме произношението ми. Става ми мъчно, като си спомня за онзи час. Намаханото държание на Андреас по улиците изобщо не подсказваше колко търпелив учител е той. Вече сякаш бяхме приели, че ще остана в Берлин, но също така усещах, че той харесва и мен, и езика си, и иска да се спогаждаме.
– Дай сега да оправим твоя английски – казах накрая аз.
– Произношението ми е безукорно! Майка ми е университетски преподавател.
– Звучиш като говорител по Би Би Си. Трябва да смекчиш малко А-то. Докато не започнеш да произнасяш А-то като американец, изобщо не си живял истински. Това е нашата национална гордост. Повтаряй след мен: can’t.
– Can’t.
– Aaaa. Caaaan’t. Като блееща коза.
– Caaan’t.
– Точно така. Британците и представа си нямат какво пропускат.
В покрайнините на някакво незначително градче спряхме на една разнебитена бензиностанция, където Андреас разрови контейнера за боклук, за да пусне най-отдолу главата. Аз го чаках в колата напълно убеден, че върша едно добро дело. Ако майка ми не беше емигрирала, ако се бях родил в похлупена под сянката на Щази страна, и аз самият можеше да убия някой мръсник от службите при самоотбрана. Помощта ми за Андреас беше начин да изкупя привилегиите, на които се радвах като американец.
– Не си оставил двигателя да работи – отбеляза той, след като се върна.
– Не исках да привличам внимание.
– Въпрос на ефективност. Сега трябва отново да затоплиш вътре.
Усмихнах се на грешката му и завъртях ключа.
– Първо на първо, купето се отоплява от излишъка топлина от двигателя. Не се използва допълнително гориво. Ако беше шофьор, щеше да го знаеш. Но по-важното е, че при никакви обстоятелства не е ефективно да поддържаш определена по-висока температура в студена среда.
– Това е абсолютно погрешно.
– Не, вярно е.
– Абсолютно погрешно! – Той като че ли само беше чакал повод да кръстосаме шпаги. – Ако отопляваш една къща, е много по-ефективно да поддържаш температура от шестнайсет градуса цяла нощ, отколкото на сутринта, когато е пет градуса, тепърва да я затопляш. Баща ми винаги правеше така във вилата.
– Баща ти е бил в грешка.
– Баща ми ръководеше икономиката на развита индустриална държава!
– Сега ми става ясно защо икономиката ви е рухнала.
– Повярвай ми, Том. Грешиш.
Само че моят баща ми беше обяснил подробно принципите на термодинамиката при домашното отопление. Без да го споменавам, аз изтъкнах, че интензивността на калориен обмен е пропорционална на разликата в температурите, колкото по-топла е къщата, толкова повече калории отделя в студената нощ. Андреас се опита да ме обори с интегрални изчисления, но аз помнех основните положения и при тях. Препирахме се дълго. Той изкара още по-странни аргументи, отказваше да повярва, че баща му не е бил прав. Когато в крайна сметка го оборих, усетих, че между нас нещо се е променило, куката на приятелството се беше забила по-здраво. Андреас изглеждаше едновременно смаян и възхитен. До този момент той като че ли не ме беше смятал за достоен интелектуален противник.