За да избяга от домашната скука, Андреас пътуваше по конференции в чужбина, в Сидни, Сао Паоло и Сънивейл. Успоредно с работата си в комисията на Гаук, разглеждаща архивите на Щази, консултираше проекти в областта на въздаването на справедливост в страните в преход от Източния блок, седеше в ярко осветени зали, напълно еднакви във всяко отношение с изключение на етикетите по бутилките с минерална вода пред непомирилите се противници. Тъй като журналистите и камерите го обичаха, започнаха да го търсят информатори от корпорации и държавни учреждения в обединена Германия, а тъй като работата в комисиите не отговаряше на натюрела му (той беше единак, не си падаше по колективизма), Андреас обмисляше да създаде нещо свое, да се превърне в борса за тайни, като прескочи комисиите и работи директно с медиите. Само че домашният му проблем, несъответствието между нощния обект на желанието и дневната действителност на Анагрет го следваха навсякъде. Дори когато беше сам в хотелска стая в Сидни, възбуден от спомена за сериозния ѝ поглед, беше достатъчно да ѝ се обади и щом чуеше гласа ѝ, пак се изпълваше с досада. Отегчението идваше мигновено и беше смазващо. За каквото и да говореха, то беше безумно, непоносимо несъответстващо на това, което той желаеше.
Андреас осъзна, че е в капан. Беше свил гнездо не толкова с жена, колкото с илюзорната представа за себе си, че е мъж, който може да живее до края на дните си с една жена. А сега тази представа му беше дотегнала. Макар че никога не повишаваше тон на Анагрет, започна да се цупи и да се засяга от неща, които не бяха за засягане. Подхвърляше подигравателни намеци за работата ѝ и не беше справедлив към приятелките ѝ, които смяташе за отрепки, и ги ненавиждаше, задето се възползват от слабото му място Анагрет, за да се къпят в известността му. Измисляше скалъпени оправдания да ги избягва и когато нямаше как да пропусне някое излизане, или се цупеше и мълчеше, или ги обиждаше. Държеше се като гадняр и плащаше за това със самоуважението си, но продължаваше да го прави с надеждата, че тя най-сетне ще го разчете като общоизвестен знак за проблеми в отношенията и по този начин може би в крайна сметка той ще успее да се измъкне от капана.
Анагрет обаче си оставаше безмилостно добра към него. Дори и да се ядосаше, бързо ѝ минаваше. Макар иначе да беше заклета феминистка, заобиколена от жени, невярващи на мъжете, тя продължаваше да му намира оправдания. Гледаше сериозно на работата му и се мъчеше да му помага със съвети. Събираше мръсните дрехи и чиниите, които той беше започнал да зарязва навсякъде след себе си в апартамента. И колкото по-мила ставаше тя, толкова по-здраво впримчен се чувстваше той. Впримчен от благодарността си за високото ѝ мнение за него и от страха си да не го загуби, от първоначалните си обещания и клетви, горивото, с което беше разпалил нейния (и за известно време и своя) идеализъм. И тъй като много малко жени можеха да бият нейното съчетание от красота и младост, и пред всички тях Андреас трябваше да крие факта, че е убиец, и тъй като, така или иначе, вече беше достатъчно известен и клюката за една евентуална негова връзка бързо щеше да достигне до Анагрет и да унищожи идеалната ѝ представа за него, другите жени му се виждаха недостъпни.
И за да е пълно впримчването, Анагрет се беше сближала с майка му. През 1990 година, когато заживяха в Берлин и все още привикваха да се появяват на публични места заедно, мъчейки се да преодолеят стария си страх да не се издадат сами, Андреас заведе Анагрет да се запознае с родителите му. Пое риска майка му да изревнува и да се държи лошо с нея заради баща си, към когото изпитваше благодарност и чието одобрение ценеше. Катя обаче беше очарователна. Тя прие с радост красотата ѝ, която правеше Анагрет подходящо бижу за един мъж от семейство Волф, и младежката ѝ податливост, на чийто фон враждебността на Андреас изглеждаше прекомерна. Катя настоя Анагрет да се запише да учи и след като Анагрет отказа, предпочитала да запретне ръкави и да помага на другите, майка му намигна и отвърна: „Срещу това не мога да възразя. Но ми обещай поне да идваш в моя университет. Ще учиш с мен в свободното си време, ще оправим английския ти и всичко ще ти бъде интересно. След толкова години преподаване много добре знам кое е скучно и как да го избягвам“. И ѝ намигна отново.