– Много добре я помня.
– Лесинг – обърна се тя към кучето. – Не ти подобава да просиш.
Кучето изджафка и вдигна лапички върху скритото под памучен панталон бедро.
– Ужасно. Той като че ли ме има за свой домашен любимец. – Катя даде на кучето парченце печен картоф. – Толкова ти стига. Нищо повече няма да получиш.
– Не съм много гладен – обади се Андреас. – И ме чака доста работа.
– А, да. Как можах да си помисля, че си готов да прекараш няколко часа с единствения си родител.
– И без това предпочиташ да четеш за мен, отколкото да си говорим. Защо да се преструваме?
Кучето отново беше опряло лапи на бедрото ѝ. Тя му даде още едно парче картоф.
– Ще бъда пряма – рече Катя. – Тревожа се за Анагрет.
Колкото и да беше замаян, колкото и да усещаше, че в слабините му не е останала неизразходвана и капчица, на него му мина през ума, че ако обядът приключи бързо, ще има няколко свободни часа с компютъра, преди Анагрет да се прибере. В истинския свят, който обитаваше, определено нищо не го привличаше.
– Андреас – продължи майка му, – мисля си, че може би трябва да се разделите.
– Моля?
– Знаеш колко съм привързана към нея, имах я за родна дъщеря. В известен смисъл тя наистина ми беше като дъщеря. Няма друга майка.
– И какво излиза? Че спя със сестра си?
– Типично в твой стил е да ти мине такава мисъл и да я изречеш на глас. Знаеш, че не това имам предвид. Имам предвид, че двете бяхме много близки.
– Забелязах.
– Освен това никой не те познава по-добре от мен.
– Поне ти така твърдиш.
– Никога не съм се тревожила какво ще стане с теб. Ти си доминираща личност, роден си да се налагаш и всички го усещат. Каквото и да правиш, светът ще те обича. Още в деня на раждането си беше изключителен.
Андреас си представи как преди няма и час тази изключителна, доминираща личност седеше пред компютъра със смъкнат панталон.
– Поне ти така твърдиш – повтори той.
– Само че Анагрет не е като теб. Тя е умна, но не е гений. Възхищава ти се, ала не е като теб. Опасявам се, че тя е решила – това е само мое предположение – че мястото ѝ не е при толкова гениален и доминантен човек. Няма друго обяснение. И тя... – Лицето на Катя стана строго. – Не ми е приятно да го кажа. Но според мен тя е права.
– Така...
– Този разговор трябва да си остане между нас.
– Разбира се.
– Лесинг... – Тя даде цяла пържола на кучето, което я отнесе нанякъде и Катя извика след него: – Сега доволен ли си?
– Вече ми става ясно защо си толкова слаба – отбеляза Андреас.
– Анагрет ми призна нещо.
Зави му се свят.
– Обещах ѝ, че няма да ти кажа. Нарушавам обещанието си, но няма да се извиня за това. „На всички жадни за наслада / такваз награда им се пада“44 – изрецитира Катя. – Освен това според мен тя знае, че ще ти кажа. Твърдеше, че ѝ тежало на съвестта, но защо го довери точно на мен? Много добре знае, че съм ти майка.
Той се намръщи.
– Тя не е за теб, Андреас. Не вярвах, че някога ще започна да говоря така, но... Тя не е за теб и аз съм ѝ много ядосана. В известен смисъл това е предателство и спрямо мен.
– За какво всъщност става дума?
– Не смятам, че всичко между вас е по мед и масло. Няма как двама души да живеят десет години заедно, без да се появят някакви търкания. Но виж се само! – Тя го огледа с фанатичен блясък в очите. – Как би могла да обича някой друг, освен теб?!
Майка му като че ли разполагаше с безкраен запас от начини да го засрамва. Той все си мислеше, че е видял всичко, че тя най-сетне се е изчерпала. Но Катя винаги намираше нещо ново.
– Анагрет има по-високо мнение за мен, отколкото заслужавам – рече той тихо. – Аз не съм най-уравновесеният човек на земята.
– Не знам къде ѝ е бил умът, но тя явно има връзка с някаква жена в своя център. Нямам представа докъде са стигнали отношенията им, очевидно доста далеч, щом Анагрет е сметнала за необходимо да се изповяда, и то пред мен. Не знаех какво да ѝ отговоря. Попитах я дали е лесбийка. Не била, поне така смятала. Обясненията ѝ не бяха много логични, ала доколкото схванах, онази жена е по-голяма от нея и между тях имало приятелство, което е „повече от приятелство“. На няколко пъти повтори „особена близост“, каквото и да означава това. Искаше аз – аз! – да ѝ кажа какво означава.
Андреас се сещаше за кого става въпрос.
– Гизела ли е жената?
– Андреас, цял живот съм преподавала литература. Поназнайвам нещо за човешката психология. Ясно е, че Анагрет не е за теб, и тя го съзнава. Но не аз трябва да ѝ го кажа. Всъщност най-добре ще е повече да не ми се мярка пред очите.
Ако на Катя можеше да се вярва (което беше едно голямо „ако“), Анагрет му беше поднесла невероятен подарък, deus ex machina, чрез който да се измъкне от капана. И въпреки това Андреас беше изпълнен с подозрения. Излизаше, че Анагрет го познава по-добре, отколкото си беше давал сметка, че тя изпитва отвращение към него и съзнателно е потърсила у друг това, което Андреас не може да ѝ даде. Но дали угризенията на съвестта ѝ щяха да са достатъчни да я накарат да си държи устата затворена, след като се освободи от него?