След като с Рамон си поплакаха и той отказа да слезе с нея, не бил гладен, Пип установи, че междувременно са се появили двама от младите приятели на Стивън от „Окупирай“, натоварени с няколко големи бутилки евтина бира. Завари ги в кухнята, разговаряха не за Мари, а за разтварящата се ножица между заплащането и цените. Тя включи печката да загрее, за да пъхне замразената пица – така се отчиташе Драйфус, когато дойдеше редът му да приготви вечеря – и си помисли, че след заминаването на Мари навярно ще ѝ се наложи да готви по-често. И докато нейните разсъждения се въртяха около проблема за разделението на труда в комуната, Стивън и приятелите му Гарт и Ерик рисуваха утопичен проект за наемния труд. Теорията им гласеше, че породеният от развитието на технологиите ръст на производителността и съответният спад на работни места неизбежно ще доведат до по-справедливо преразпределение на богатството и до по-високи доходи на по-голяма част от населението, което на всичкото отгоре няма да е принудено да работи, тъй като капитализмът ще осъзнае, че не може да си позволи да превърне потребителите, купуващи произведените от роботи стоки, в бедняци. Безработните потребители ще придобият икономическа стойност, равна на изгубената им стойност на работна сила, и като се обединят с хората, които ще продължат да работят в сферата на услугите, ще създадат нов фронт на трудещите се и постоянно безработните и този съюз ще е толкова силен, че ще доведе до обществена промяна.
– Имам един въпрос – обади се Пип, късайки марулята, която според Драйфус беше напълно достатъчна за салата. – Ако някой получава четиресет хиляди на година, за да бъде потребител, а друг взема четиресет хиляди, за да сменя подлоги в някой дом, този, дето сменя подлоги, няма ли да мрази онзи, дето не прави нищо?
– Работниците от сферата на услугите трябва да получават повече – отвърна Гарт.
– Много повече – поправи го Пип.
– В един справедлив свят – рече Ерик – санитарите ще карат мерцедеси.
– И все пак – отбеляза Пип – аз предпочитам да карам колело, вместо да сменям подлоги.
– А ако искаш мерцедес и сменянето на подлоги е начинът да го получиш?
– Не, Пип е права – намеси се Стивън и Пип потръпна от задоволство. – Трудът трябва да е задължителен, като постоянно се намалява възрастта за пенсиониране, така че винаги да има пълна заетост за всички под трийсет и две години или пък трийсет и пет, или колкото там измислите, и пълна безработица за всички останали.
– Този свят ще е доста гаден за младите – рече Пип. – Не че настоящият не е.
– Аз съм навит – каза Гарт, – стига да съм сигурен, че щом навърша трийсет и пет, оттам насетне ще мога да правя каквото си поискам.
– А ако успеете да смъкнете възрастта за пенсиониране до трийсет и две – рече Стивън, – може да забраните раждането на деца преди пенсия. Това ще помогне за проблема с пренаселеността.
– Да – кимна Гарт, – но щом се намали населението, възрастта за пенсия автоматично трябва да се повиши, защото ще са нужни работници в сферата на услугите.
Пип излезе с телефона на задната веранда. Беше слушала доста такива утопични разговори и ѝ се струваше някак си успокоително, че Стивън и приятелите му никога не успяваха да изчистят всички пречки, че светът е също толкова непоправим като живота ѝ. Докато на запад светлината бавно гаснеше, Пип, с чувство за изпълнен дълг, отговори на пристигналите през деня есемеси на малкото си приятелки и пак с чувство за изпълнен дълг остави съобщение на майка си, в което изразяваше надежда, че клепачът ѝ е по-добре. Тялото ѝ все още беше с впечатлението, че предстои нещо съдбовно. Сърцето ѝ не спираше да думка, докато тя гледаше как оранжевото небе над надлеза потъмнява до моравосиньо.
Когато Пип се прибра, Драйфус тъкмо поднасяше пицата, разговорът се беше прехвърлил към прочутия „светлоносец“ Андреас Волф. Тя си наля голяма чаша бира.
– Изпратили ли са му информацията, или той е хакнал системата? – попита Ерик.
– Не казват – отвърна Гарт. – Възможно е някой просто да му е подшушнал паролите. Волф винаги действа така, стреми се да защитава източниците си.
– Ако продължи в същия дух, хората съвсем ще забравят Джулиан.
– Не, той не може да стъпи на малки пръст на Джулиан като програмист. Волф използва наети хакери. Сам не може да хакне и видео игра.
– „Уикилийкс“ беше голяма гадост, загинаха хора заради това. Волф все още е относително чист. Всъщност това е лозунгът му сега: чистота.
Думата „чистота“ накара Пип да потрепери.
– Така или иначе, информацията определено ще ни е от полза – рече Стивън. – Сред документите има и немалка част за имоти по източния бряг на Залива. От самото начало се опитваме да намерим доказателства за подобни нарушения. Трябва да се свържем със собствениците на споменатите имоти и да ги привлечем на своя страна, може да организираме протест заедно с тях.