– И тези тук искам да запомня – каза той. – Тях най-вече!
Каролина блъсна камерата и без да каже нищо, се измъкна от хватката му.
– Все още ми е сърдита заради папагала – рече Тад, изпращайки я с поглед.
– И вестниците продължават да те разнасят заради него.
– Макар че и тя не го харесваше. Тая гадина така врещеше, все едно живеехме до стругарска работилница. Каролина обаче смята, че е трябвало да му видя сметката по друг начин, не с пистолет. Това не ти ли звучи като суеверие? „По папагали не се стреля с пистолет.“ Не обърна никакво внимание на обясненията ми, че с пистолет е много по-спортсменско.
Андреас си взе от рибата.
– Дай да поговорим за Боливия.
– Страната няма излаз на море – рече Тад. Може би най-противната му черта беше колко придирчиво забожда всяка хапка и я пъха в устата си, сякаш досегът с нея е необходимо зло. – Преди e имала, но Чили е завладяло цялото крайбрежие. Както и да е, аз там не мога да живея. Трябва ми море. В планината обаче има едно местенце, Вулканите. Беше на един германец, геолог. Бях го наел, когато подготвях онзи удар с лития. Та той ми каза, че случайно бил прелетял над това райско кътче с малък самолет и направо му останали очите. Купил го за трийсет и пет хиляди американски долара, представяш ли си? Отделих един ден да отида да го видя и се оказа, че е напълно прав. Местенцето е неземно. Предложих му един милион и накрая си стиснахме ръцете на милион и половина. Има неща, дето, като ги видиш, и си готов на всичко за тях.
– Електричество? Интернет?
– Нищо няма. Само че президент на Боливия е един тип, с когото човек лесно може да се разбере. Бил е начело на сдружението на производителите на кока, преди да го изберат. И след това напуснал ли е сдружението? Не! Ето на това му се вика стил! Президент на Боливия и председател на сдружението на производителите на кока. Той ми извъртя номер за лития, но на негово място и аз бих постъпил по същия начин. И сега ми е длъжник. Ще ви запозная. Мога да ти дам Вулканите под наем срещу долар годишно. И да хвърля десет милиона за инфраструктурата и за режийни разходи, ще прокараме оптична линия.
– И защо би го направил?
– Трябва ти сигурна база. А на мен малка застраховка за непредвидени случаи. Засега в Белиз ми е добре, с тукашната полиция се разбираме чудесно, но до сингулярността има още време. Ако аз и ти, и другите като нас наистина се захванем да пресътворим наново този свят, ще ни трябва местенце, където да изкараме вълненията на прехода. Не вярвам Гренландия да се разтопи преди сингулярността, но ако се стигне дотам, може и атомните бомби да влязат в употреба. Вече не сме в състояние да предизвикаме ядрена зима, но пак може да се стигне до ядрена есен, някакъв ядрен ноември, и тогава ще е най-добре човек да е на екватора. Изолирана долина в центъра на континент, по който никой няма да стреля. Задачата ти ще е да набавиш достатъчно готини мацки, резервни части, кози и кокошки. Да го направиш годно за живеене. Нямам особено желание да дойда там, но може и да се наложи.
Тад млъкна, забучи парче от рибата и задъвка с недоверчиви, резки движения на челюстта. След това бутна чинията настрани, сякаш се разграничаваше от нещо срамно.
– Не съм сигурен как да се изразя – рече Андреас, – нито пък защо не си мълча, след като твоите камери изпращат разговора ни в облака. Но ще карам направо: за мен е важно никой да не знае откъде идват парите.
Тад се намръщи.
– С други думи, аз те злепоставям, така ли?
– Не, не, естествено. С теб се разбираме. Но аз съм си изградил определен образ пред света и... Как да го кажа? Твоите проблеми със съда няма да ми се отразят добре.
– Моите проблеми със съда са дребна работа в сравнение с твоите, приятелю.
– Мен ме търсят за нарушения на германския закон за държавна тайна и на американското законодателство против хакери. На това се гледа с добро око дори и от повечето медии. Съвсем друго е да бъдеш обвинен в изнасилване.
– Старите медии нарочно ме маскарят. Аз съм Първичният рушител и те го знаят.
– И мен ми лепят какви ли не етикети. И точно заради това...
– От всички предоблачни системи, правосъдната е най-обидна за интелекта. „Един аршин за всички.“ Боже господи! По-тъпо е и от пазаруването в „истински“ магазин. След като разполагаме с изчислителната мощ да пригаждаме всичко спрямо нуждите на отделния човек, защо, за бога, хората все още смятат, че законът трябва да се прилага еднакво към всички? Не всички петнайсетгодишни девойки са еднакви, повярвай ми. А и аз същият ли съм като всички останали мъже на шейсет и четири?
– Основателен въпрос.
– И техните правила за допустимост на доказателствата... Това не е търсене на истината, а обида към нея. Истината е в ръцете ми, записал съм я. А адвокатите си запушват ушите, буквално си ги запушват и ми обясняват, че не желаят да ме слушат. Може ли да има по-безумна система? Броя дните до момента, когато „процесът“ ще се състои от едно-единствено нещо: да седнем да изгледаме дигиталната истина.