За зла беда, по време на снимките на филма в Буенос Айрес Тони Филд си изгуби ума по него. Чак сега Андреас си даде сметка за нелеката задача на мъжете в порнофилмите и оцени полезността на виаграта. Не стига, че на години Тони беше почти колкото него и играеше майка му, а на всичкото отгоре той не можеше да спре мислено да я сравнява с Пип Тайлър. Все пак, по стратегически причини, най-малкото да не разваля отношенията си със звездата на продукцията, беше важно да изглежда доволен от връзката им. По време на престоя си в Аржентина и още повече, след като се върна в Боливия и се запозна на живо с Пип, Андреас беше принуден да се занимава с доста изтощителното укротяване на Тони. Ако не му беше причинило толкова главоболия, щеше да е забавно колко беше заприличала Тони на майка му, преди той да успее да се отърве от нея.
Беше влюбен в Пип. Не можеше да го опише по друг начин. Първоначално мотивите му бяха далеч от чисти и тъмната част от мозъка му безспирно жужеше от подмолни кроежи, ала истинската любов не може да бъде породена насила. Да, Андреас впрегна манипулаторските си способности и направи всичко по силите си да спечели доверието ѝ, призна ѝ за убийството, убеди я да стане негов шпионин. Но когато в „Кортес“, за негово смайване и върховна радост, тя му позволи да я съблече, той не мислеше за баща ѝ, а изпитваше единствено благодарност, че има пред себе си едно толкова мило и добро момиче. Беше благодарен, че Пип го беше примамила в стаята си въпреки признанието му за убийството; беше благодарен, че тя не се отврати, когато ѝ каза какво иска от нея. Разбира се, след като тя целомъдрено избяга, преди да стигнат до края, имаше един миг, в който му се искаше да я удуши. Но това беше само за миг.
Започна да си мисли, че Пип е жената, която цял живот е чакал. Надеждата, която тя му вдъхваше, беше по-сладка от надеждата, която Анагрет му беше вдъхвала навремето, тъй като той вече беше показал пред Пип по-голяма част от истинската си същност, отколкото беше разкрил на Анагрет през целия им съвместен живот, и защото, преди двайсет и пет години, когато се беше надявал, че Анагрет може да го спаси, дори не си беше давал сметка за Убиеца, от когото трябваше да бъде спасен. Сега знаеше какъв е залогът. Той нямаше нищо общо с Том Аберант. Залогът беше възможността Андреас никога повече да не остава сам с Убиеца. Най-сетне да получи това, което нереалистично беше търсил у Анагрет. Живот с млада, умна, добросърдечна жена с чувство за хумор, която го приема такъв, какъвто е, и изобщо не е като майка му. Възможно ли беше сега, когато вече беше превалил петдесетте, да свие гнездо с една жена, без да му доскучае? Късметът, който го преследваше още от раждането му, беше нищо в сравнение с щастието спонтанно да заобича точно тази, с която беше възнамерявал да злоупотреби поради увредеността си. Мечтаеше си как ще се оженят в някое слънчево утро на ливадата сред козите.
И точно тогава провидението захлопна вратичката под носа му. Почти веднага, след като Пип показа, че си пада по него, няма и седмица, след като го беше гледала с пламенен поглед, Андреас се озова в стая в „Кортес“, където от самото начало като че ли нищо не беше както трябва. Не можеше да разбере защо Пип е като на тръни, но очевидно беше така. Той опита едно, после друго. По-грубо, чувствено. Нищо не даде резултат. Тя не го харесваше. Не го искаше. На него обаче му се струваше, че всъщност Убиеца не я харесва и не я иска, че именно Убиеца го е накарал да направи грешката да я привика твърде рано в хотелската стая, преди тя да се е влюбила истински, защото Убиеца го е страх от нея.
След като остана сам, на колене на пода, той не заплака заради отхвърлената си любов. Изобщо не заплака. Трите месеца любов се изпариха за миг. Беше се мъчил да се изкатери от бездна по спуснато от Пип въже, но щом беше стигнал достатъчно високо тя да зърне лицето му, Пип се беше дръпнала отвратена и беше хвърлила въжето. Чувството, което един мъж изпитва към такава жена, не е любов.
Андреас изпотроши хотелската стая. В продължение на няколко минути, много минути, той беше едновременно Убиеца и човекът, ядосан на Убиеца, задето му е отнел любовта. Мяташе плодове по стената, изпочупи чиниите, издърпа завивките и чаршафите от леглото, обърна дюшека, удря стола по пода, докато не строши крачето. Докато Пип не затръшна вратата, у него все още беше имало спотаена надежда. Едва тогава той осъзна, че тя е същата като баща си – твърде чиста за такива като Андреас Волф. Малка дребнава лицемерка. Беше се развилнял не за друго, а за да изкара гнева, породен от големите си надежди за нея. Надеждата беше измамникът, който не му беше позволил да заповяда на Пип да легне с него (тя щеше да го направи, беше си го признала!), докато все още имаше тази възможност. Беше рискувал всичко и не беше получил нищо.