– Прозвуча приятелски.
– А, хубаво. Защото... В момента съм обвързан. Не бих искал да останеш с погрешни впечатления.
Пип усети леко бодване, но не беше изненадана.
– Останах с приятелско впечатление, не друго.
Той отново пое към вратата и без да иска, тя прихна зад гърба му. Джейсън се обърна.
– Какво?
– Нищо. Извинявай. За друго се сетих.
След като той излезе, Пип продължи да се смее. Заради един смотан презерватив! Презервативът – най-смешното нещо на света! Ако не беше оставила Джейсън и не беше слязла да вземе несесера си преди година и половина, можеше изобщо да не попълни въпросника на Анагрет и нищо от случилото се след това нямаше да се случи. Ако имаше приятел, нямаше да иска да замине. Нямаше да научи за другите презервативи, за онази смешка. Смешката, довела до нейното съществуване. Нави я смъмри с поглед, но Пип продължи да се подхилва.
Следобеда, след края на смяната, тя пое обратно надолу по хълма. Небето беше ясно, сякаш изобщо не беше имало мъгла сутринта. На теория сега Пип трябваше да се захване с поръчаната ѝ от „Експрес“ статия, разказ от първо лице за живота си като стажант в „Слънчев лъч“. Но колкото и добър, и дълъг да беше материалът, тя щеше да получи за него само няколкостотин долара, а все още имаше да изплаща студентския си заем; затова ѝ се беше наложило да започне работа в „Пийтс“. Освен това тя не знаеше какво да напише за Андреас. Можеше да мине година, даже десет, преди да си изясни какво означава за нея смъртта му, а вече се бяха натрупали толкова много въпроси за изясняване, такава планина от неясноти, че след часовете в „Пийтс“ Пип нямаше сили за нищо друго, освен да бомбардира вратата на гаража на Драйфус със стари топки за тенис.
Драйфус се беше излегнал на дивана във всекидневната и гледаше мач на „Атлетите“. Той се възстановяваше след дълго лечение на някакъв чревен паразит, за който навярно беше виновно авантаджийството на съквартирантите му Гарт и Ерик, чиито „политически убеждения“ не им позволяваха да ядат нищо друго освен намерената по кофите за боклук изхвърлена храна. В момента те двамата бяха в ареста в Аламеда. Преди три дни бяха „нападнали“ служител на агенция за недвижими имоти, който се беше опитал да покаже къщата на Драйфус на кандидат-купувач, а приятелите им анархисти още не бяха събрали – те използваха платформа за набиране на средства в интернет – нужната сума да платят гаранцията.
– Мирише ми на кафе – рече Драйфус.
– Нося ти кифлички – отвърна Пип и отвори раницата. – Искаш ли мляко? Взех и мляко.
– Без него предизвикателството на вчерашни кифлички в комбинация с постоянната сухота в устата може и да е непреодолимо.
Драйфус сложи книжната кесия с кифлички върху своето поспаднало, но все още добре оформено шкембе, и бръкна в нея. Пип остави бутилката на масичката.
– Срокът на годност е изтекъл вчера, просто да знаеш. Някакви новини от банката?
– Дори и „Неуморният стремеж“ почива в неделния ден.
– Не се притеснявай. Не могат да направят нищо, преди да мине делото.
– Поразучих малко съдия Коста и ми се струва, че няма никакви основания за оптимизъм. Той има вид на човек, учил само до осми клас и боготворящ корпорациите. Окастрих изложението си до най-важното, но пак останаха сто двайсет и две отделни структурни единици. Подозирам, че съдията ще загуби интерес след първите три-четири.
Пип вече не се страхуваше толкова от Драйфус, а за съжаление, това се отнасяше и за банката му. Тя потупа месестата му ръка, по която само тук-там стърчеше по някой косъм. Не очакваше никакъв отговор и не получи такъв.
Пип се качи в предишната си стая и се преоблече по тениска и шорти. Половината пространство беше заето с вещи на Стивън и измъкнати от кофите боклуци, които тя беше пренаредила в по-вертикални форми, за да направи място за матрака и куфара си. Преди две седмици, след като изплува от унеса, в който я беше хвърлил даденият ѝ от приятелката ѝ Саманта ативан, Пип се беше обадила на Драйфус да го чуе как е и да му каже, че е бил прав за германците. Драйфус ѝ съобщи, че Стивън е заминал на обиколка из Централна Америка с двайсетгодишна девойка с богати родители. В момента Гарт и Ерик били единствените му съквартиранти и ако искала да се върне в предишната си стая, била добре дошла. Мъжката мръсотия в къщата надхвърляше и най-отвратителните ѝ очаквания, но ако не друго, чистенето ѝ беше осигурило занимание за известно време.
От купчината боклуци на Стивън беше изскочила и една стара тенис ракета „Про Кенекс“. Вратата на гаража беше увиснала на пантите и дъските бяха поизгнили. Дори и най-силно ударените топки едва-едва отскачаха с незлобливостта на пале. Зад гаража се издигаше жив плет от вечнозелени храсти с широки листа, които играеха ролята на предпазна мрежа. Прелетелите над нея топки Пип можеше лесно да замени с едно отскачане до „Мосуд Парк“ и бързо претърсване на шубраците край тенис корта. Колкото по-стара беше топката, толкова по-добре, тъй като целта на Пип беше да влага във всеки удар колкото се може по-голяма сила, за да се изтощи. Струваше ѝ се, че през целия ѝ живот нищо друго не ѝ е носило такова удовлетворение.