Выбрать главу

Дали Колин осъзнаваше колко прозрачни са мотивите ѝ? Едва ли. Но пък може би Пип беше параноична. Спомни си какво беше казал Андреас за славата, за самотата, невъзможността да повярваш, че хората харесват прочутия човек заради самия него. Подозираше, че да си милиардер, ще е още по-самотно.

На следващия ден, понеделник, Колин ѝ прати още едно дълго писмо, както и два мили есемеса. Във вторник беше делото на Драйфус, съдия Коста му даде десет минути да представи случая си и след това оповести присъдата, Драйфус имаше петнайсет дни да освободи къщата. В сряда Джейсън писа на Пип във фейсбук дали иска да поиграят тенис. Мъж със сериозна приятелка не би изпратил подобно съобщение до момиче, с което преди е излизал. Пип можеше и да му се зарадва или поне да се почувства поласкана, ако Колин изведнъж не беше започнала да се държи толкова приятелски с нея. Сега не можеше да се отърве от мисълта, че Джейсън проявява интерес към нея заради връзката ѝ с Андреас Волф. Така ли щеше да бъде от сега нататък? И преди не ѝ беше лесно да се доверява на хората, а от сега нататък като че ли цял живот щяха да я глождят съмнения. Тя отговори на Джейсън: „Ще го обсъдим в „Пийтс“. След това порови в интернет и проведе няколко телефонни разговора. Рано сутринта на другия ден, четвъртък, отлетя за Уичита.

* * *

От задната седалка на таксито, което Пип беше взела на летището, името „Маккаскил“ се виждаше навсякъде, по ученически игрища за бейзбол, пред голяма постройка в центъра, върху детски градини и пункт за раздаване на храна в бедняшките източни райони на града, върху рекламни пана, които твърдяха: „Маккаскил“ се грижи за вас“. По обяд тук беше горещо почти колкото в Боливия. Тревата беше изгоряла и направо белееше, а листата на дърветата като че ли се канеха да окапят три месеца преждевременно.

Благодарение на климатиците в кантората на „Джеймс Навар и Ко“ цареше студ. Пип едва беше отворила уста да се представи и секретарката я заведе в голям кабинет с дървена ламперия по стените, където господин Навар я чакаше на прага. Той беше нисък, белокос и явно беше от хората, които се чувстват удобно само в смачкани дрехи.

– Боже господи! – възкликна той, впил очи в Пип. – Наистина сте нейна дъщеря.

Тя стисна ръката му и го последва вътре. Секретарката ѝ донесе бутилка студена вода и излезе. Господин Навар продължаваше да зяпа Пип.

– Благодаря, че ме приехте – каза тя.

– Аз ви благодаря, че дойдохте.

– Имам снимки на майка ми, ако искате да погледнете.

– Разбира се, че искам. Освен това съм длъжен да го направя.

Пип му подаде телефона си. Беше подбрала нощни снимки, правени вътре в бунгалото, за да не става ясно къде се намира майка ѝ. Господин Навар ги разгледа и като че ли с лека почуда поклати глава. По едната стена на кабинета висяха снимки, характерни за Средния запад физиономии в странни неелегантни дрехи и сред още по-странни обстановки, някаква съвсем чужда представа за Америка. Пип позна Дейвид Леърд, дядо си, за когото също беше направила проучване, в количка за голф с по-млад, но със също толкова намачкани дрехи двойник на господин Навар.

Той върна телефона ѝ.

– И тя е жива, така ли?

– Да, да.

– Къде е?

– Не мога да ви кажа. Не знае, че съм тук, но ако разбере, няма да е доволна. Желанието ѝ е да я оставите на мира.

– Отдавна прекратихме издирването – рече господин Навар. – През деветдесетте баща ѝ на няколко пъти се опита да я намери. След като той почина, бях длъжен да пробвам отново. Той смяташе, че тя е жива. Аз не бях толкова сигурен. Всеки ден умират хора. Но ми беше забранено да пипам попечителския фонд, докато не се установи категорично, че тя не е жива и няма наследници.

– Значи, все още го има? Фонда?

– Абсолютно. Управлението му ме направи богат човек. Прощавайте, но ще настоя да ми кажете къде е майка ви. От нея се иска единствено да подпише обратната разписка на препоръчаното писмо, което ще ѝ изпратя. Може да продължи да не прави нищо, но трябва да е официално уведомена за наследството.

– Няма да стане. Съжалявам.

– Сандрин...

– Това не е истинското ми име.

Господин Навар кимна.

– Ясно.

– Най-добре е нещата да останат такива, каквито са сега. Аз всъщност дойдох да ви помоля за една услуга.

– А! Ще рискувам с предположение. Трябват ви пари.