– Заплюването?
– Бях там, видях го. Том после ми обясни всичко и на мен в общи линии ми стана ясно, и аз не питая топли чувства към големите хранителни компании и безскрупулните капиталисти. Но въпреки това не спирах да си мисля, че Том е направил грешка. Тази жена определено беше луда. След това с него се виждахме много рядко, а тя изобщо не се появяваше, тогава гледах сама дъщеря си. И макар че не поддържахме връзка, имах чувството, че работите между тях не вървят. Той ѝ беше страшно верен, докато бяха заедно, нищичко не успявах да измъкна от него. А дори и след това не каза и една лоша дума за нея. На мен ми се струваше, че би следвало да ѝ е много по-ядосан. Но в крайна сметка нещата се подредиха. Том постига блестящи успехи с изданието си, а Лейла... Знаеш каква е. Всички обичат Лейла. Отдавна трябваше да се ожени за нея.
– Аха. Отвсякъде си личи, че е по-прекрасна от майка ми.
– Тя е страхотна. Не ми е ясно защо говориш с мен, а не с нея.
– Тя като че ли се бои да не ѝ отмъкна Том.
– Не бих се тревожила за това. Напоследък двамата още повече изглеждат като едно цяло. – Синтия допълни чашата си. – Както и да е, дошла си при мен. И защо точно?
– Защото не знам какво да правя.
– Искаш съвет.
– Да, моля.
– Може и да не ти хареса.
– Нищо, казвай.
– Според мен трябва да си ядосана, ама много ядосана.
Пип кимна.
– Не е лесно. Имам чувството, че предадох Том, като прочетох мемоарите му, а сега извърших предателство и към майка ми с ходенето в Уичита и с това, че продължавам да си мълча какво знам за нея.
– Извинявай, но това са глупости.
– Защо да са глупости?
– Аз страшно се вбесих на Том, когато разбрах за теб. Живяла си в дома му седмици наред, той е знаел, че си му дъщеря, и не ти е казал. Нямаш ли право да го знаеш?
– Предполагам, че е искал да прояви уважение към личния живот на майка ми.
– Нима? Това са пълни глупости! За какво е трябвало да прояви уважение? Защо да скланя глава пред бившата си съпруга за твоя сметка? Тя е забременяла, без той да знае. Изобщо не му е казала за теб. Използвала го е – а сега използва и теб – за да продължи безкрайната си война с него. Той е можел да има дъщеря, ти си можела да имаш баща, но тя не му е позволила, царицата на непозволяването. Откъде накъде да ѝ дължи нещо?
– Хм, може и да си права.
– И откъде накъде ти да ѝ дължиш нещо? Доколкото разбрах от Том, детството ти е минало под линията на бедността. Майка ти те е създала заради своите егоистични цели...
– Не, това е прекалено – прекъсна я Пип. – Нали и ти си била самотна майка?
– Но не по свой избор. Бащата на Гретхен знае за нея и тя знае за него. Сега двамата поддържат връзка. И аз направих всичко, на което съм способна, заради Гретхен. Отказах се от профсъюзите, върнах се в университета, така че тя да не страда заради моите избори. Майка ти кога е жертвала нещо заради теб?
От очите на Пип закапаха сълзи.
– Тя ме обича.
– Не се и съмнявам. Сигурна съм, че те обича. Но както ти твърдиш, в живота ѝ няма никой друг. Създала те е, за да бъдеш това, което никой друг не е можел да бъде. Ето този егоизъм ме ядосва. Ядосва ме това, че тя е от онези „феминистки“, благодарение на които на феминизма е излязло лошо име. Иде ми да се дигна и да отида да зашия два шамара на Том. Задето ѝ е уйдисвал на фантасмагориите. Тя наистина беше талантлива, такова прахосничество. Така че не разбирам защо ти не си извън кожата си от бяс.
– Не мога да го обясня. Тя наистина е един много объркан човек.
– Добре, хубаво. Не мога да те накарам насила да се разгневиш. Но заради мен поне се опитай да си набиеш в главата едно: нищо не им дължиш. Те са ти длъжници, и то големи. Сега е дошло времето те да играят по свирката ти. И ако се дърпат, имаш пълно право да им разкажеш играта.
Пип кимна, но си мислеше колко ужасен е този свят, каква вечна битка за власт се води в него. Тайните бяха власт. Парите бяха власт. Да се нуждаят от теб, беше власт. Власт, власт, власт: как беше възможно светът да се върти около нещо толкова самотно и потискащо?
Синтия приготви набързо вечеря, отвори втора бутилка и заговори за това, как тя вижда света: съсредоточаването на капитала в ръцете на едно нищожно малцинство, съзнателното подриване на доверието в правителството, повсеместното отхвърляне на отговорността за климатичните промени, разочарованието от Обама. Мяташе се от гняв към отчаяние, а Пип хем споделяше гнева ѝ, хем – не. Със сигурност беше несправедливо да ти тропосат на главата един гаден свят, създаден от родителите ти. Нейните родители я бяха поставили в невъзможно положение в лично отношение и принадлежаха на поколението, което не беше направило нищо за атомните оръжия и по-малко от нищо за глобалното затопляне; поне за това не беше виновна. И въпреки това Пип намираше някакво необяснимо успокоение във факта, че даже да можеше да прецени какво е правилно от етична гледна точка да стори с един милиард долара и да го направеше, пак нямаше да е в състояние да промени гадния курс на света. Сети се за духовното Стремление на майка си, за усилието ѝ просто да бъде съзнателен човек. За добро или за зло, Пип беше дъщеря на майка си.