Выбрать главу

Тя продължи да разсъждава за майка си и след като си легна в стаята на Гретхен. Синтия не знаеше как Пип караше майка си да се усмихва. Чистата, спонтанна обич в тази усмивка всеки път когато я зърнеше. И свенливостта в нея, видимото безпокойство, че Пип не я обича толкова. Сърцето на майка ѝ беше сърце на дете. Заради прочетеното в мемоарите Пип подозираше, че майка ѝ още не е престанала да обича Том. Онази сърцераздирателна сцена с плюшения бик: Пип много добре познаваше смахнатия, детински, изпълнен с надежда вид на майка си в този момент. И на нейното легло като малка имаше плюшени играчки, цяла зоологическа градина, и тя и майка ѝ си бяха играли с тях часове наред, преправяха си гласовете, измисляха си морални кризи и ги разрешаваха. Малкото дете и голямото дете, онова с прошарената коса, чиито срамежливи, крадешком хвърлени погледи малкото долавяше понякога. Майка ѝ беше имала нужда да дарява обич и да я получава. Заради това беше заченала Пип. Толкова чудовищно ли беше това? Не беше ли по-скоро прекрасно и изобретателно?

* * *

В неделя Джейсън отново чакаше отвън, когато тя отключи вратата на „Пийтс“. Той се помота край касата, без да обръща внимание на намръщените погледи на Нави, докато Пип се освободи.

– Знам, че не е моя работа, и ако искаш, не ми отговаряй – рече тя. – И все пак, мога ли да те попитам защо не си с приятелката си в неделя сутринта?

– Тя става късно – отвърна той. – Чак следобеда. Кисне в интернет до четири сутринта.

– Заедно ли живеете?

– Не, не сме стигнали чак дотам.

– Но сте стигнали дотам, да можеш да играеш тенис с момиче, с което си излизал?

– Абсолютно. Позволено ми е да имам приятели.

– Джейсън. Слушай. – Пип снижи глас. – Дори и приятелката ти да няма нищо против да сме приятели, това не е добра идея.

Той изглеждаше искрено озадачен.

– Не искаш ли да играеш с мен? Знам, че съм адски зле. Но се уча.

– Ако нямаше приятелка, с радост бих играла с теб. Обаче ти имаш, така че...

– Искаш да кажеш, че трябва да скъсам с нея, за да играя с теб? Доста значима първоначална инвестиция за една игра на тенис.

– Наоколо е пълно с хора, с които можеш да играеш, без никаква инвестиция. Откъде се взе този внезапен интерес към мен? Как така изведнъж престанах да бъда онази хахавелница, дето те плаши?

Джейсън се изчерви.

– Може би защото от две седмици седя и те наблюдавам как работиш?

– Хмм...

– Добре, права си, права си – рече той и вдигна ръце. – Не биваше да ти предлагам.

Почувства се гадно, докато го гледаше как се отдалечава, скритият в думите му комплимент кънтеше в ушите ѝ. Но ако извършеше още едно предателство, щеше да се чувства още по-гадно.

След работа Пип се прибра у дома под безмилостно ясното небе и установи, че няма никакво желание да пердаши топката по вратата на гаража. Това беше като спагетите с патладжан в мемоарите на Том: удоволствието изведнъж беше изчезнало. Хем ѝ се искаше да поиграе с истински човек, мил човек, с Джейсън, хем изпитваше облекчение, че не може. От мемоарите на Том си беше извлякла поуката, че трябва да се забрани всякакъв контакт между момчета и момичета, докато не навършат трийсет.

Телевизорът във всекидневната работеше, но Драйфус пишеше съсредоточено нещо на компютъра.

– Подготвям жалба срещу съдията – обясни той. – В решенията на съдия Коста може да се установи ясен модел на пристрастно отношение. Прегледах над триста подобни дела и според мен доказателствата спокойно може да бъдат определени като категорични.

– Драйфус – рече нежно Пип. – Няма смисъл.

– От вторник насам съм събрал огромно количество нова информация за Коста. Не бих искал да използвам думата „конспирация“, ала все пак...

– Изобщо не си и помисляй да я използваш. От твоите уста звучи доста плашещо.

– Някои конспирации наистина съществуват, Пип. Изпитала си го на свой гръб.

Тя придърпа един стол към него.

– Трябваше да ти го кажа по-рано – рече тя. – Ще купят къщата. Мои познати. И ще ни позволят да живеем тук.

По лицето на Драйфус като че ли пробяга някакво чувство, тревога или пък тъга.

– Къщата е моя – каза той, – имам право на нея. Купих я с парите на покойната ми майка. Няма да се откажа от нея.