– Извинявай – прошепна Пип. – Извинявай, но не мога ей така да си тръгна, знам колко ти е трудно. Ти си ме родила и сега трябва да се оправяш с мен. Затова съм на този свят. Аз съм твоята действителност.
Майка ѝ не отговори.
„И двамата“?
Пип снижи глас и прошепна:
– Още ли го обичаш?
Усети как майка ѝ застина.
– Според мен той още те обича.
Майка ѝ си пое рязко дъх и не издиша.
– Така че може да има начин да продължим напред – продължи Пип. – Трябва да има начин да простиш и да продължиш. Няма да те оставя, докато не го направиш.
50 Джон Дън, „Екстазът“, превод К. Димитрова. – Б. пр.
* * *
На сутринта Пип измъкна цялата история от майка си, като я подлъга, че Том ѝ е разказал своята версия; правилно беше предположила, че за нея това ще е нетърпимо. Майка ѝ пропусна подробностите около зачеването, каза само, че е станало последния път, когато с Том са се видели, но отговори изненадващо спокойно и ясно на останалите въпроси. Рожденият ден на Пип се оказа 24 февруари, а не 11 юли. Раждането е било естествено, с акушерка, в приют в Ривърсайд, Калифорния. До втората ѝ година майка ѝ живяла в Бейкърсфилд и работела като чистачка в хотел. Но тогава извадила невероятно лош късмет (тъй като Бейкърсфийлд наистина бил насред нищото), срещнала съученичка, която започнала да я разпитва какво прави там. Новата приятелка от женския приют знаела за някакво бунгало, което се давало под наем в Санта Круз, и те се преместили.
– В приютите и защитените домове се наслушах на ужасяващи истории. За жени, превърнати в боксови круши. За мъже, които в името на любовта преследват и нападат бившите си съпруги. Сигурно трябваше да се чувствам виновна, че представям превратно моя случай, но съвестта ми беше чиста. Емоционалната жестокост на мъжете е не по-малко болезнена от физическото насилие. Баща ми беше жесток към мен, съпругът ми още повече.
– Нима?
– Да, категорично. Казах му, че ако някога приеме пари от баща ми, това ще ме убие, и той го направи. Направи го нарочно, за да ме нарани. Преспа с най-добрата ми приятелка. Благодарение на моите съвети и на подкрепата ми той се издигна, а след това, когато при мен работите не вървяха, ме изостави. Човек е млад само веднъж и аз му отдадох младостта си, защото вярвах на обета му, а след това, когато вече не бях млада, той го наруши. И аз го знаех през цялото време. Знаех, че ще ме предаде. Повтарях му го, но той не спираше да ми се кълне и аз му вярвах, защото бях слаба. Наистина бях като другите жени в приютите.
Пип кръстоса ръце прокурорски.
– И затова си решила, че можеш да родиш негово дете, без да му кажеш. Сметнала си, че това е правилно.
– Той знаеше, че искам дете.
– И защо точно от него? Защо не от някой случаен донор?
– Защото аз спазвам обета си. Заклех се, че ще бъда негова завинаги. Той наруши обета си, но аз за нищо на света не бих го направила. Трябваше да имаме дете, и имахме. А след това, на мига, ти означаваше всичко за мен. Повярвай ми, вече изобщо не ме интересуваше кой е бащата.
– Не ти вярвам. Говориш ми за някакво морално състезание. Кой е по-добър в спазването на обета.
– Накрая между нас имаше само насилие и мръсотия. Исках от това да произлезе нещо чисто и хубаво. И то се появи. Ти се появи.
– Аз не съм чак толкова чиста.
– Никой не е съвършен. Но за мен ти си.
На Пип това ѝ се стори подходящ момент да отвори дума за парите, за да демонстрира своето несъвършенство. Разказа за пътуването до Уичита и обясни, че майка ѝ трябва да се свърже с господин Навар. В отговор майка ѝ поклати глава не толкова непреклонно, колкото озадачено.
– За какво са ми един милиард долара? – попита тя.
– Като за начало може да накараш Сони да изпомпа септичната яма. Колко нощи не съм можела да заспя от чудене какво ли се е насъбрало там. Изобщо някога чистена ли е?
– Според мен тя не е истинска септична яма. Мисля, че собственикът просто е циментирал една дупка в земята.
– Много ме успокои.
– За мен парите нямат никакво значение, Пюрити. До такава степен нямат значение, че даже не виждам смисъл да ги откажа. Те са просто... за мен са нищо.
– Студентският ми заем не е нищо. А ти ми повтаряше да не се тревожа за парите.
– Добре тогава. Може да поискаш от адвоката да изплати заема ти. Няма да те спра.
– Но парите не са мои. Трябва ти да го направиш.