С времето действителността на парите започна да се усеща, на Пип ѝ се струваше, че на моменти зърва в майка си младата жена, която беше видяла в мемоарите на Том, богаташкото момиче, чиято закърняла надменност сега отново се проявяваше. Една вечер я завари да оглежда намръщено износените рокли в малкия гардероб в спалнята.
– Едва ли ще ми стане нещо, ако си купя нови дрехи – рече майка ѝ. – Нали каза, че не всички пари са в акции на „Маккаскил“?
И една сутрин, до прозореца в кухнята, взряна мрачно в кокошарника на съседа.
– Ха! И през ум не му минава, че мога да купя не само петела му, а и цялата му къща!
И една друга вечер, след като се върна от работа.
– Мислят, че не мога да си позволя да напусна. Но ако хвана Серена още един път да ми се пули така, като нищо ще го направя. Коя е тя, че да ми се пули? Не се е къпала цяла седмица!
Но след това, докато вечеряха, тя каза замислено на Пип:
– Колко пари е взел Том от баща ми? Знаеш ли? Това трябва да е прагът. Дори и заради теб не бих взела и цент повече от него.
– Мисля, че са били към двайсет милиона.
– Хм. Сега ми идва друго на ума. Може би все пак изобщо не бива да ги пипаме, котенце. Дори и един долар е прекалено много. Един долар, двайсет милиона – едно и също е от морална гледна точка.
– Мамо, нали го обсъдихме вече.
– Може адвокатът да плати заема ти. Той определено е забогатял от този фонд.
– Ако не друго, поне трябва да купиш къщата на Драйфус. Това, дето направи банката му, също е морално престъпление. И по-тежко според мен.
– Не знам. Не знам. Няма задгробен живот, сигурна съм. И въпреки това баща ми... Мисълта, че той може някак си да разбере... Трябва да помисля още малко.
– Не, не трябва. Трябва просто да правиш това, което ти кажа.
Майка ѝ я погледна нерешително.
– Ти винаги си имала здраво чувство за добро и зло.
– Наследила съм го от теб – отвърна Пип. – Така че му се довери.
Джейсън я умоляваше да му позволи да дойде, само че Пип не искаше нищо да ѝ пречи да се радва на планинския дъжд и на свързаната с него наслада от новите, по-искрени отношения с майка ѝ. Към любовта, която винаги я беше имало, сега се добавяше ново и неочаквано харесване. Анабел беше харесвана, най-малкото от Том, поне в началото, и сега, когато на майката на Пип ѝ беше позволено отново да бъде Анабел, да признае предишните си привилегии и да топне пръстче в новите, да се сдобие с малко шик, Пип можеше да си представи как двете стават истински приятелки.
Освен това все още ѝ предстоеше една задача, която толкова я плашеше, че нито един момент не ѝ се струваше подходящ да се захване с нея. Трябваха ѝ две седмици, за да си признае, че всъщност нито един час на деня не е удобен да се обади на Том. В крайна сметка се спря на понеделник в пет часа денвърско време.
– Пип! – рече Том. – Боях се, че никога няма да ми се обадиш.
– Нима? Защо?
– С Лейла постоянно си говорим за теб. Липсваш ни.
– Липсвам на Лейла? Наистина ли? И не е проблем, че съм ти дъщеря?
– Извинявай, задръж така. Да затворя вратата.
Шумолене, блъскане, суетене, тупване.
– Извинявай, Пип. Та какво беше тръгнала да казваш?
– Че знам всичко.
– Уф. Добре.
– Не е това, което си мислиш. Не съм прочела документа.
– А, добре. Добре. Прекрасно.
Облекчението на Том бе доловимо.
– Изтрих го – продължи тя. – Но Андреас ми каза за теб, преди да умре. Това улесни издирването ми, а след това майка ми разказа останалото.
– Боже господи... Тя ти е разказала. Истинско чудо е, че изобщо ми говориш.
– Ти си ми баща.
– Само като си представя какво ти е наговорила...
– По-добре е, отколкото да си мълчи като теб.
– Тук си права. Надявам се, че някой ден ще имам възможност да ти разкажа и как изглеждат нещата от моята камбанария.
– Ти вече проигра тази възможност.
– Да, така е. Имах основания да постъпя по този начин, но да, права си. Предполагам, че заради това ми се обаждаш. Да ми кажеш, че проиграх шанса си с теб?
– Не. Обаждам се, защото искам да дойдеш да се видиш с майка ми.
Том се изсмя.
– По-скоро ще замина да отразявам гражданската война в Конго.
– Но явно все още ти пука достатъчно за нея, за да опазиш тайната ѝ.
– Може би... В известен смисъл...
– Очевидно тя все още ти е важна.
– Пип, виж, ужасно съжалявам, че не ти казах. Лейла откога ме тормози да ти се обадя. Трябваше да я послушам.
– Е, сега ти давам възможност да ми се реваншираш. Вземи самолета и ела.
– Но защо? Защо да го правя?
– Защото, ако не го направиш, не искам да имам нищо общо с теб.
– Това би било, поне за нас, голяма загуба.
– А и не искаш ли да видиш майка ми? Само веднъж, след толкова години? Това, за което те моля, е да си простите. Искам да мога да поддържам връзка и с двама ви, но няма как да стане, ако ме преследва чувството, че предавам единия, като се виждам с другия.