– Няма нужда да се чувстваш така с мен. Аз нямам никакви претенции към теб.
– Аз обаче имам към теб. А и досега не ти се е налагало да правиш нищо за мен. Това е единственото, за което те моля.
Тежката въздишка на Том отекна през часовите зони.
– Не ми се вярва в дома на майка ти да има алкохол?
– Ще се погрижа да заредя.
– И за кога става дума? Другия месец?
– Не. Тази седмица. В петък, да речем. Колкото по-дълго размишлявате, толкова по-тежко ще ви е.
Том отново въздъхна.
– Мога да дойда в четвъртък. Петъчните вечери прекарвам с Лейла.
Пип се вкисна, изкушаваше се да настои за петък. Но пътят към приятелството с Лейла и без това изглеждаше достатъчно дълъг.
– И още нещо – каза тя.
– Да?
– Преглеждам „Денвър Индипендънт“ всяка седмица. И все още чакам да пуснете голям материал за Андреас.
– Той не беше добре, Пип. Бях с него тогава, видях го как се хвърли от скалата. И ми е страшно мъчно. Лейла се дразни от посмъртните хвалебствия, но на мен ми е трудно да му завиждам. Той беше най-забележителният човек, когото познавам.
– От „Експрес“ ми поръчаха статия за него. Но и аз изпитвам същото като теб, мъчно ми е за него. Все пак ми се струва, че някой трябва да разкаже истинската история.
– За убийството ли? Ти решаваш. Но това си има цена. Момичето, което му е помогнало. Все още може да има последствия за нея.
– Не се бях замисляла за това.
– Той остави пълно самопризнание, което неговите хора скриха. Със сигурност ще стане добър материал, ако се разровиш.
Дали Том се тревожеше да не излезе на бял свят и неговото участие в убийството? Едва ли, ако той вярваше, че Пип не е прочела мемоарите му.
– Добре – отвърна тя. – Благодаря ти.
Когато майка ѝ се върна от работа, Пип обясни какво е замислила. Изпита облекчение, че майка ѝ не се срина на мига. Но причината за това беше, че цялата идея ѝ се струваше абсурдна.
– Какво изобщо има той да ми прощава, за бога?
– Ами... задето си ме родила и не си му казала? Това не е малко.
– Как би могъл да ме вини за това? Той ме изостави. Заяви, че не иска никога повече да ме види. И аз просто изпълних желанието му. Както всички други. Той винаги получаваше това, което иска. Също като баща ми.
– И все пак в някакъв момент е трябвало да му кажеш за мен. На осемнайсетия ми рожден ден, да речем. Не е правилно, че си го пазила в тайна от него. Все едно напук си го направила, за отмъщение.
Майка ѝ доста пофуча, ала накрая кимна.
– Щом така смяташ – рече тя. – Но само заради теб.
– Злопаметни са слабите хора, мамо. Силните прощават. Ти ме отгледа съвсем сама. Отказала си се от парите, на които никой друг в твоето семейство не е могъл да устои. Била си по-силна от Том. Той не е можел да сложи край на връзката ви, ти си го направила. Получила си всичко, което си искала. Победила си! И затова можеш да си позволиш да му простиш. Защото си победила. Нали?
Майка ѝ се намръщи.
– Освен това си милиардерка – добави Пип. – Това също се брои за победа.
На другия ден слязоха с автобуса в Санта Круз. Предобедът беше ясен и студен, в промеждутък между две бури. Бездомниците се бяха наметнали със спалните си чували, по уличните стълбове грееха коледни венци, в небето крещяха чайки. Майка ѝ влезе да се подстриже в „Джилц“, под ножицата на фризьорката се разлетяха цъфнали връхчета. След това Пип я заведе на маникюристка и не старата ѝ майка, а Анабел заповяда на виетнамката в салона да не пипа кожичките, Анабел обясни на Пип, че махането на кожичките е глупост, тъй като те бързо израстват отново и трябва пак да се режат. И пак Анабел премяташе настървено закачалките в магазин след магазин и не спираше да отхвърля предложенията на продавачките дълго след като Пип беше изгубила търпение. Роклята, на която в крайна сметка се спря – „Става“, рече тя без особен ентусиазъм – беше маркова и клош, секси, в стил „учителка в прерията“, с два реда копчета отпред. Пип трябваше да признае, че това беше най-подходящата рокля, която бяха видели през цялото обикаляне.
Пип беше помолила Джейсън да наеме кола от „Зипкар“ и да прибере Том от летището в Сан Хосе, така че тя да наглежда майка си и да я успокоява.
– Доведи и Шоко – беше му поръчала тя.
– Само ще се пречка – отвърна той.
– Точно това е целта. Иначе майка ми ще изперка от страх. А така ще се запознае с теб, ще се запознае с Шоко и, о, да, ето го и бившия ѝ мъж, когото не е виждала от двайсет и пет години.
В четвъртък сутринта отново се разрази буря. Надвечер дъждът барабанеше толкова силно по покрива, че Пип и майка ѝ трябваше да повишат глас, за да се чуват. Стъмни се рано, лампите на няколко пъти премигваха. Пип беше сготвила боб и беше заредила хладилника, включително и с всичко необходимо за „Манхатън“. Майка ѝ се изкъпа, а след това Пип я подсуши със сешоара и се постара да ѝ направи прическа.