Тя взе телефона и изрови писмата, които Анагрет ѝ беше изпратила през изминалите четири месеца. Темата на първото гласеше: „моля те, прости ми“. Докато го четеше, наслаждавайки се на умолителния тон и комплиментите по адрес на интелигентността и характера си, Пип неусетно се подчини на указанието и прости на Анагрет с готовност, която навярно беше не по-малко налудничава. Но може и да не беше чак такава лудост, тъй като Анагрет не само харесваше Пип, а и се беше оказала права, беше права за Стивън, за мъжете, за всичко. И не я беше зарязала, беше ѝ изпратила двайсет писма, последното беше отпреди не повече от седмица. Никой друг не би проявил такова постоянство.
Тя щракна върху едно писмо отпреди два месеца с тема „чудесна новина“.
Скъпа Пип, знам, че сигурно още си ми ядосана и навярно едва ли четеш писмата ми, но имам една чудесна новина. Одобрена си за стажа в „Слънчев лъч“! Надявам се, че ще се възползваш от тази вълнуваща и полезна за теб възможност. Не съм забравила за онова, което ми сподели, че искаш да откриеш – това е твоят шанс да го направиш. Проектът осигурява жилище и храна в най-интересната част на света и предлага малка месечна стипендия, а в определени случаи може да поеме и част от транспортните разходи. По-подробни обяснения можеш да намериш в приложеното писмо. Уверявам те, че те препоръчах най-чистосърдечно и ти дадох висока оценка. Явно Андреас и останалите все още ми се доверяват! – Радвам се за теб и се надявам, че ще обмислиш сериозно тази възможност. Съжалявам само, че ако отидеш, няма да съм там с теб. Но ако още си ми ядосана, това може пък да те накара да заминеш? – Прегръдки, Анагрет. ПП ето ти адреса на Андреас: ahw@sonnenlicht.org. Ако имаш въпроси, може да му пишеш направо на него.
Пип прочете писмото със смътно разочарование. Напомняше ѝ на въпросника без грешни отговори: ако беше толкова лесно да я вземат на стаж, дали изобщо си заслужаваше да отиде? А и тъкмо когато мнението ѝ за Анагрет беше започнало да се променя, Анагрет се опитваше да ѝ пробута друг мъж, макар и доста известен и „харитметичен“. Без да се замисля, тя сърдито чукна с върха на пръста върху адреса на Андреас и набързо нащрака:
Уважаеми Андреас Волф, какво точно предлагате? Някоя си Анагрет, която почти не познавам, твърди, че мога да стажувам при вас срещу заплащане. С търговия на бели робини ли се занимавате? Имате ли казан с „Кул Ейд“3? Честно казано, цялата тази работа звучи доста плашещо. Не ме интересува особено какво правите в джунглата или където и да се намирате, но за Анагрет като че ли няма никакво значение дали съм навътре във вашите неща, или не. Което ме кара още повече да се замисля. Ваша Пип Тайлър, Оукланд, Калифорния, САЩ
Веднага щом натисна бутона за изпращане, я връхлетяха угризения; интервалът между действието и угризенията стремително се смаляваше и не след дълго щеше да е обладана изцяло от угризения, нямаше изобщо да може да действа; от друга страна, може би това нямаше да е чак толкова лошо.
В опит да изкупи вината си, тя отвори търсачката и със закъснение се захвана да проучи Волф и Проекта му. Предвид изобилието от злобари в интернет, направо не беше за вярване колко малко враждебни коментари успя да намери, като се изключеха заяжданията на заклетите привърженици на Джулиан Асанж и изявленията на правителства и корпорации с очевиден интерес да изкарат Волф престъпник. По отношение на всеобщо възхищение той се нареждаше до Аун Сан Су Чи и Брус Спрингстийн; когато Пип добави към името му думата „чистота“, излязоха четвърт милион страници.
Мотото на Волф, което беше и бойният вик на неговата организация, гласеше „Слънчевата светлина е най-добрият дезинфектант“. Той беше роден в Източна Германия през 1960 година и през 80-те се беше проявил като дързък и непоколебим критик на комунистическата власт. След падането на Берлинската стена Волф беше застанал начело на битката за запазване и отваряне на огромните архиви на източногерманската тайна полиция, като в това му начинание единствените му противници бяха бившите доносници, които след обединението се бояха името им да не бъде опетнено от осветяването на миналото им. През 2000 година той беше основал „Слънчев лъч“, първоначално с фокус върху различни престъпления в Германия, но бързо беше разширил обхвата на дейността си към социалната несправедливост и неудобните тайни по целия свят. Няколкостотин хиляди снимки в интернет показваха, че Волф е много добре сложен мъж, но доколкото беше известно, никога не се беше женил и нямаше деца. През 2006 година беше избягал от съдебно преследване в Германия и през 2010 година беше напуснал изцяло Европа, първо беше намерил убежище в Белиз, а след това в Боливия, чийто президент, популистът Ево Моралес му беше открит привърженик. Единственото, което Волф пазеше в тайна, беше самоличността на основните си финансови поддръжници (което беше породило един-два терабайта разгорещени обсъждания в интернет за неговата „непоследователност“), а единственото, което хвърляше, макар и съвсем лека, сянка върху репутацията му, беше силното му съперничество с Асанж. Волф често се присмиваше на методите и на личния живот на Асанж, в отговор на което пък Асанж се правеше, че Волф не съществува. Волф обичаше да сравнява „Уикилийкс“ – която според него беше една „осакатена и недоразвита платформа“ – с „по-целенасочения“ проект „Слънчев лъч“ и да прокарва морално разграничение между своя „основателен и открито признат мотив“ да пази в тайна самоличността на поддръжниците си и „вредните скрити мотиви“ на тези, чиито тайни изкарваше на бял свят.