Искрено ваша Пип
От писмото ѝ лъхаше на самосъжаление, но въпреки това тя го изпрати и след това, докато мажеше блатовете с подобен на маджун вегетариански крем и събираше багажа си за пътуването до Фелтън, за пореден път разиграваше наум последните случаи, в които някой мъж я беше отхвърлил.
Заради натовареното движение автобусът спря за съвсем кратко в Сан Хосе и Пип не успя да отскочи до тоалетната. Болката от препълнения ѝ мехур продължи да прорязва слабините ѝ, докато се катереха в планината над Санта Круз. Жадуваната мъгла се появи някъде в Скот Вали и изведнъж се озоваха в друг сезон, в неясен час. Повечето юнски вечери Тихият океан протягаше голяма пухкава бяла лапа към Санта Круз, през заспалия Сан Лоренцо, нагоре по широките улици, където живееха сърфистите, чак до секвоите по хълмовете. Призори дъхът на океана се втечняваше в толкова обилна роса, че се стичаше на ручейчета в канавките. И това призрачно, сиво, късно разбуждащо се градче беше една съвсем друга Санта Круз. Когато на сутринта океанът вдишаше отново, се разкриваше различна Санта Круз, ведра, слънчева, ала дори и през деня голямата лапа се спотайваше недалеч от брега. По залез, като следваща след еуфория депресия, тя отново се появяваше и заглушаваше човешките звуци, скриваше гледката, ограничаваше кръгозора и като че ли усилваше лая на морските лъвове под кея. Тяхното джафкане се чуваше на километри, повик към събратята им, които все още се гмуркаха в мъглата.
Когато автобусът зави от Първа улица в автогарата, заблудените от номерата на атмосферата улични лампи вече светеха. Пип докуцука до тоалетната, влезе в една свободна кабинка, хвърли раницата на мръсния под, сложи кутията с тортата отгоре и свали джинсите си. Докато най-различни мускули се отпускаха, телефонът ѝ изпиука, беше пристигнало ново писмо.
Стажът е тримесечен с възможност за удължаване. Стипендията би трябвало да е достатъчна да покрива вноските по студентския заем. А на майка ти навярно ще ѝ се отрази добре да поживее без теб известно време.
Съжалявам, че се чувстваш потисната и безсилна. В такива случаи смяната на обстановката обикновено се отразява добре.
Често съм се чудил какво изпитва уловената жертва. Често пъти тя застива неподвижно в челюстите на хищника, сякаш не изпитва никаква болка. Сякаш накрая природата проявява милост към нея.
Тя четеше последния абзац и се мъчеше да прецени дали в него се съдържа прикрита заплаха, или обещание, когато откъм купчината с багажа се чу нещо като суха въздишка и раницата се свлече под тежестта на тортата. И преди Пип да успее да затвори кранчето на пикочния си мехур и да се надигне, кутията падна на пода и тортата се пльосна на влажните от мъглата плочки, покрити с цигарена пепел и навнесената от обувките на улични музиканти и просяци мръсотия. Няколко къпиномалини се изтъркулиха настрани.
– Прекрасно! – извика Пип към размазаната торта. – Много мило!
Разплакана от яд, тя прехвърли неизцапаните части от тортата обратно в кутията и след това толкова дълго обира крема от пода с тоалетна хартия – все едно бършеше миризливо бяло лайно, като че ли на някой друг, освен на нея, ѝ пукаше за чистотата – че едва не изпусна автобуса за Фелтън.
Една от спътничките ѝ, мърлява девойка с руси плитчици, се обърна към нея и попита:
– И ти ли си за Пико?
– Аз съм за последната спирка – отвърна Пип.
– Не бях стъпвала там допреди три месеца – продължи момичето. – Няма такова място! Познавам две момчета, дето нямат нищо против да спя при тях, стига да им пускам чат-пат. На мен не ми пречи. В Пико всичко е различно. Ходила ли си някога там?
В интерес на истината, Пип беше загубила девствеността си в Ломпико. Може би наистина нямаше друго място като него.
– Добре си се подредила – рече тя любезно.
– Пико е върхът – съгласи се непознатата. – Карат им вода с водоноска заради голямата височина. Не им се налага да общуват с боклуците от предградията, което е прекрасно. Дават ми храна и така нататък. Няма такова място!
Момичето изглеждаше абсолютно доволно от живота си, а на Пип ѝ се струваше, че в автобуса се сипе пепел. Тя се насили да се усмихне и пъхна слушалките в ушите си.
Фелтън все още не беше паднал в лапите на мъглата, на автобусната спирка ухаеше на напечени от слънцето секвои, но самото слънце вече се беше спуснало зад хълма и птичките, дребните кафяви и пъстри американски врабчета, приятели на Пип от ученическите години, подскачаха по потъналата в сянка алея. В мига, в който бунгалото се показа пред нея, вратата му се отвори и майка ѝ се втурна навън с възторжени възгласи: „О! О!“. Обичта ѝ изглеждаше тъй непресторена и гола, че на Пип ѝ се стори чак неприлична. И въпреки това, както винаги, тя не можа да се сдържи и прегърна майка си. Макар че майка ѝ не понасяше тялото си, за Пип то беше нещо мило. Пип харесваше неговата топлина, мекотата, тленността му. Кожата му имаше лек, но отчетлив мирис, който я връщаше десетилетия назад, когато двете спяха в едно легло. Искаше ѝ се да се сгуши в майчините обятия и да намери утеха, ала както обикновено, заварваше майка си насред някаква мисъл, която напираше да бъде изречена.