– Не е насочено срещу теб – рече Пип. – Нямам намерение да замина и да те изоставя. Но ми трябват пари, а ти нямаш, аз също нямам и се сещам само за един източник, откъдето бих могла да взема. Има само един човек, който, макар и на теория, ми е длъжен. Така че трябва да поговорим за това.
– Коте – отвърна тъжно майка ѝ, – знаеш, че няма да го направя. Съжалявам, че имаш нужда от пари, но тук не става дума дали ми харесва, или не. Въпросът е дали мога, или не мога. А аз не мога, така че ще трябва да измислим някакъв друг начин да ти помогнем.
Пип се намръщи. От време на време я връхлиташе желание да напрегне мишци в здраво обгърналата я усмирителна риза, в която се беше озовала преди две години, за да провери дали не са се разхлабили ръкавите ѝ. И всеки път установяваше, че те са си все толкова стегнати. Все още дължеше сто и трийсет хиляди долара и все още беше единствената утеха на майка си. Направо не беше за вярване колко бързо и цялостно се беше озовала впримчена в мига, в който отминаха четирите години свобода в колежа; от това можеше да изпадне в депресия, стига да беше в състояние да си го позволи.
– Добре, трябва да затварям – каза тя. – А ти се приготви за работа. Окото ти те притеснява най-вероятно защото не спиш достатъчно. И на мен ми се случва понякога, когато не съм се наспала.
– Наистина ли? – попита жадно майка ѝ. – И при теб става така, така ли?
Макар Пип да знаеше, че това ще удължи разговора и навярно ще доведе до пространно обсъждане на темата за предаващите се по наследство заболявания, и със сигурност ще изисква доста извъртания от нейна страна, тя реши, че е по-добре майка ѝ да си мисли за безсънието си, отколкото за евентуален неврит на лицевия нерв, ако не за друго, то най-малкото защото, както Пип изтъкваше години наред, макар и без никакъв резултат, срещу безсънието все пак съществуваха лекарства и майка ѝ можеше да започне да ги пие. В крайна сметка обаче, когато Игор подаде глава в кабинката ѝ в 13,22, Пип още беше на телефона.
– Извинявай, мамо, трябва да затварям, чао – рече тя и затвори.
Игор я пронизваше с оня Поглед. Той беше несправедливо красив руснак, светлокос, с брада, която изглеждаше приятна за галене, и според Пип още не я беше уволнил само защото си играеше с мисълта да я вкара в леглото си; въпреки това тя беше сигурна, че ако се стигне дотам, веднагически ще се почувства унизена, тъй като той беше не само готин, а и получаваше готина заплата, докато тя беше просто една млада жена, която не притежава нищо, освен проблеми. И той със сигурност го знаеше.
– Съжалявам. Съжалявам, че закъснях със седем минути. Майка ми не е добре. – Пип се замисли. – Не, всъщност не съжалявам. Каква е вероятността да получа положителен отговор от някой клиент за седем минути?
– Случайно да имам упрекващ вид? – попита Игор и запърха с клепки.
– Какво искаш тогава? Защо ме гледаш така?
– Реших, че може да ти се играе на „Двайсет въпроса“.
– Едва ли.
– Опитай се да познаеш какво искам от теб, а аз ще ти отговарям напълно невинно само с „да“ и „не“. Подчертавам: само с „да“ и „не“.
– Просиш си да те дам под съд за сексуален тормоз ли?
Игор се засмя доволно.
– Със сигурност не! Остават ти още деветнайсет въпроса.
– Не се шегувам. Имам един познат юрист, според когото е достатъчно, че създаваш такава атмосфера.
– Това не е въпрос.
– Как да ти обясня, че изобщо не ми е приятно?
– Само въпроси, на които мога да отговоря с „да“ или „не“, моля.
– Боже господи! Изчезвай!
– Да не би да предпочиташ да си поговорим за резултатите ти за май?
– Остави ме! Имам работа.
След като Игор си тръгна, тя извади списъка на екрана на компютъра, погледна го с отвращение и отново го минимизира. Само в четири от двайсет и двата месеца, в които работеше за „Възобновяеми решения“, беше успяла да се задържи на предпоследното място на таблото, върху което се отбелязваха точките в „съревнованието“. Навярно не беше съвпадение, че пак в четири от двайсет и две поглеждания в огледалото Пип виждаше красиво момиче, в останалите от там надничаше момиче, което, ако беше друго, можеше и да мине за красиво, но тъй като не беше друго, а беше тя, не беше красиво. Пип със сигурност беше наследила някои от телесните обременености на майка си, но за сметка на това разполагаше с категоричните доказателства на опита си с момчета. Мнозина бяха привлечени от нея, ала накрая единици не си тръгваха с мисълта, че са сгрешили. Игор се мъчеше да я разгадае вече втора година. Той постоянно се взираше в нея така, както тя се взираше в образа си в огледалото: „Вчера изглеждаше страхотно, а днес...“.